Галерия

1

Това, че меморандумът не беше приложен се дължи и на неточности в самия текст, но най-вече на проблемите, които предизвика неприлагането му от гръцка страна. Бих искала да кажа, че европейците и технократите от Европейската централна банка и Международния валутен фонд не можеха да повярват в каква степен е била разложена тази държава и нейният държавен сектор. Тоест те мислеха, че ще получат точна информация за всяко нещо, което ще попитат. Вярваха, че когато някой поставя подписа си и обещава, че ще направи нещо, ще го направи. На практика експертите навлязоха в един процес “learning by doing” (уча се, докато правя нещо), който е тежък и в крайна сметка се учиш от грешките си. Затова всеки следващ договор за заема се опитваше да реши проблемите, които са възникнали при прилагането на предишния. Но мисля, че всичко това може да бъде определено като опит, в който имаше и политическа воля да се решат проблемите на Гърция, и щедрост, защото бяха инвестирани много пари. Следователно не бих могла да кажа, че от страна на Европа и Тройката бяха допуснати сериозни грешки.

Но има много грешки в начина, по който действахме ние. Те са свързани с незнание, неспособност, хитрост, дълбоко бездействие и най-вече нежелание за сблъскване с реалността. Малко или много смятахме, че ако влачим крака проблемите ще се решат по един или друг начин и ще се върнем във времето отпреди кризата, което е абсолютно нереално.

Това късогледие и популизмът оцеляха и дадоха резултати в продължение на много години. Цели поколения на политици бяха “закърмени” с тези принципи, защото бяха резултатни. Така че нямаше причина да ги променят. Но когато дойде часът на истината не знаеха, не можеха, не искаха и нямаха способността да поемат своята отговорност.

Какво ще бъде развитието на тази ситуация?

За нещастие сблъсъкът с реалността не ни дава много време, за да се осъзнаем. Във всеки ден, месец и година, които минават нещата стават все по-трудни, защото когато не решаваш един проблем той ражда други десет.

Не зная колко може да продължи. През последните месеци се появи една мобилизация.Не по най-добрия начин и резултатност, не все пак нещата се задвижиха. Не мога да отговоря какъв ще бъде изходът от тази ситуация.

Според някои коментатори ако сега, след събитията в Кипър в Гърция се проведе референдум или избори страната ще се озове извън Европа и еврозоната. Споделяте ли това мнение?

Аз нося в себе си един твърд оптимизъм, който се основава на убеждението, че обществата не се самоубиват. В последния момент логиката надделява по някакъв начин.

Истината е, че начинът, по който действа както кипърската, така и гръцката политическа система спрямо събитията в Кипър напомня стария “славен” начин на отказа от реалността. В този смисъл това е една отрова за усилията ни да се съвземем и да погледнем на нещата хладнокръвно. Всичко това ни напомня нашето старо лошо “аз” - големите думи без никакво съдържание, шмекеруването, показността и привидното жертване. Всички тези отрицателни неща бяха подсилени от събитията в Кипър.

Виждаме го както тук, така и там. Наистина е впечатлително как хората, с които споделяме еднакво мнение в предверието на телевизионните студия пред камерите променят коренно своите позиции. Мисля, че през последния период ни заля много здрава доза безотговорност и не крия, че това ме притеснява много.

Как преценявате работата на гръцкото правителство? Напоследък видяхме някои стъпки в борбата срещу корупцията, но това достатъчно ли е? Колко време може да продължи това?

Отчитам като позитивен факта, че някои хора ще се явят пред съда, за да дадат обяснения за действията си. И за забогатяването си, и за начина, по който са управлявали държавните средства. Много хора коментират, че например наказанието на бившия кмет на Солун Василис Папагеоргопулос е много тежко. Възможно е в суматохата да се направят и грешки, макар че аз не смятам, че конкретното наказание беше прекалено. Но мога да приема другото мнение, защото преминаването от една ситуация, в която никой не отговаря за нищо в точно обратната е трудно и някои може да се окажат жертви на този процес.

Но несъмнено това е правилната насока.

Това, което ме притеснява е, че докато се предприемат действия по висшите ешелони на властта, защото иначе обществото ще избухне, не виждам да се случва същото в държавния сектор. Да забогатееш с държавни средства е много сериозен проблем и мисля, че много неизвестни досега държавни деятели ще се затруднят да дадат обяснения за увеличаването на материалното си състояние през последните 15 години. Но също толкова сериозна е корупцията, която ти позволява да не вършиш работата си. Да не обслужваш гражданите, изнамирайки хиляди причини, за да не работят. Все още не е даден знак, че има контрол за това кой работи и кой – не. Точно обратното – усещането е, че търпим “горките” държавни служители, които са притеснени и затова не работят и правят това още по-интензивно, отколкото преди. Прозрачността, строгостта и оценяването на работата трябва да важат навсякъде и за всички.