Галерия

1

Анастасия Балездрова

Големите събития ни застигат в живота, когато най-малко ги очакваме. Понякога се стоварват в живота ни в най-неподходящия момент. Друг път ни застигат неподготвени, изненадват ни и ние реагираме. А понякога, много рядко отдалече чувстваме вятъра на промяната и решаваме да сме част от него. 17 ноември 1973 година е съдбовна дата за Гърция. Ето как си я припомнят няколко случайно подбрани участници в днешните чествания.
С 52-годишния електроинженер Танасис се срещнахме пред сградата на Атинската политехника, малко преди започването на традиционното шествие по случай 37-та годишнина от кървавото потушение на студентските протести срещу тогава управляващата военна диктатура.
През 1973 г. Танасис е на 15 години. Днес той си спомня как заедно с приятел научава, че студентите са се затворили в сградата на атинската Политехника. Те решават да отидат дотам, за да видят какво се случва. Пред сградата намират полиция, която гони насъбралите се хора между тях и двете момчета. „Бягахме докато се уморихме и се скрихме в една книжарница на площад Омония. Излязохме след няколко часа и се прибрахме. За последвалите събития в Политехниката научихме от радиото”, си спомня днес мъжът. „Отидохме и на следващия ден, но атмосферата вече беше печална и траурна. В дните преди студентската блокада на Политехниката нищо не показваше какво ще се случи. Всички усещахме, че краят на военната хунта наближава, но знаехме само откъде ще започне. Беше време на силна политизация”, разказа още Танасис.
Мария живее на улица Фокионос Негри в квартал Кипсели, много близо до мястото на ноемврийските събития отпреди 37 години. Днес тя беше дошла, за да участва в шествието с една червена роза в ръка. „Спомням си много добре какво се случи. Не можех да сляза долу да видя, защото децата ми бяха малки и нямаше на кого да ги оставя, но можех да чуя звука на танковете и изстрелите. Атмосферата беше приповдигната. От радиото се чуваше непрекъснато, че хунтата ще падне и след известно време това се случи”, разказва възрастната жена.
Николаос е бил на 24 години, когато са се случили събитията в Политехниката. Не е бил студент, а работник в строеж близо до Политехниката и е един от участниците в събитията. Разказът му е лаконичен, но описателен. „Танкът събори вратата и продължи навътре до сградата. Те не знаеха какво правеха, стреляха хаотично. Още имам белег от куршума, който ме застигна в крака. Беше една страховита нощ”.
Много от хората, които през последните три дни посетиха историческата сграда, за да поставят цвете в паметта на загиналите младежи, са били преки участници в събитията или са били сред онези, които са били събрани на улицата. „Стоя на същото място, на което стоях тогава”, каза един от тях и учтиво отказа да разкаже. Повече от видно беше, че емоцията не му го позволяваше.