Снимка: Дневник
Миналата седмица установихме, че преките чуждестранни инвестиции в България са със 76% по-малко отколкото през същия период миналата година. Когато гори къщата на съседа, трябва да си готов, че пожарът ще може да премине оградата. В Европейския съюз вече обсъждат какви размери да бъде таксата в ликвидационните фондове при фалити, а ние все още не смеем публично до говорим за това какви мерки трябва да вземем, за да ограничим влиянието на дълговата криза в Гърция и други страни. Когато се знае, че 30%-35% от българския банков пазар има гръцко участие, кой ще дойде да инвестира в страната? Затова трябва да се разработят сценарии за действие при различни случаи - например, какъв би се случило в България, ако една голяма гръцка банка с поделения у нас фалира. Планът трябва да включва какво би следвало да направим от българска страна, за да можем да ограничим до минимум негативния ефект.
Освен това друг риск, който ще е резултат от повишен стрес, не само в банковия сектор, но и за реалния е когато се появи ограничено кредитиране, намаляване на износа и недостиг на инвестиции. В резултат на несигурността и заплахата от разрастващата се криза мнозинството от хората и бизнесмените ще ограничат всякакви инициативи за развитие. Този риск може да се овладее само със стабилна национална програма и предвидимост в икономическото развитие на България.