Икономическата криза удари и сезонните работници. От миналата година все по-малко са молбите на работодателите към държавните агенции за работа, за да назначат чужденци на шестмесечни договори. Според данните на Министерство на вътрешните работи броят на молбите през миналата година е намалял с 35%.

Факт е, че през 2004 г. сезонните работници от Албания и България, които са се трудели в Гърция и са дошли в страната на базата междудържавни споразумения са били 18 456, а миналата година броят им е бил 11 914 души. През 2009 г. се очаква броят им да падне под 10 000. До момента основните нужди за работна сила бяха в сферата на земеделието, туризма и строителството.

След 2005 г. се гласува нов закон, който позволи на фирмите сами да канят работници от чужбина. През последните години големите хотели искат служителите от Източна Европа да са завършили училища по туризъм, за да работят през шестмесечния летен период. Ограничението според закона е, че сезонните работници не могат да останат в страната за повече от половин година.

„Целта на политиката за сезонната заетост на емигрантите е да се постигне икономическо развитие и социалната им интеграция без да се отчуждят от родината си. Сезонната заетост е и условие в междудържавните споразумения със съседните държави” заявява пред вестник „Елевтерос Типос” министърът на вътрешните работи Атанасиос Накос.

Заплатите на сезонните работници се движат между 350 и 600 евро, но съществуват проблеми както с условията на работа, така и с качеството на услугите, които предлагат. Относно професиите свързани с предоставяне на услуги както е в туризма, качеството на работата на поканените чужденци не отговаря на очакванията на клиентите.

След като бяха публикувани разкрития относно условията на работа и бяха подадени множество жалби срещу работодатели, Министерството на вътрешните работи промени законодателството. По този повод министър Атанасиос Накос заяви, че: „Миналата година за първи път започнахме нова по-опростена процедура без бюрократичните спънки и имаме голям напредък. Задължихме работодателите да предоставят подходящо място за престой на работниците и така целим да премахнем експлоатацията. Целта е държавата да предостави сигурност и справедливост за емигрантите, да се грижи за опазването на правата им, да представлява място, където емигрантите живеят свободно, както и те от своя страна уважават законите и ценностите на нашето общество.”