Решенията обсъждани сега, издаването на еврооблигации, въвеждането на данък върху банковите транзакции, преминаването към обща данъчна политика, създаването на административна институция като министерство на финансите на Европейския съюз, колко ефективни могат да бъдат те в решаването на всички тези проблеми?
    В крайна сметка това, което прави един суверенен риск несъмнен е кредиторът от последна инстанция. А в еврозоната, Европейската централна банка не е кредитор от последна инстанция. И германците изглежда решени да не позволят на Европейската централна банка да бъде кредитор от последна инстанция. И когато нямате такъв кредитор, кредиторите на страните, които са членове на еврозоната, просто не са уверени, че каквото и да се случи, те ще си получат парите обратно. Така че всъщност ако това пилеене на времето е от полза за доверието на пазарите, то няма да реши основния проблем. А той е, че ако имате суверен, какъвто еврото се опитва да бъде, тогава ще трябва да имате възможност да разполагате с кредитор от последна инстанция, който да гарантира, че вие винаги ще си погасявате задълженията. И този проблем няма да бъде решен, докато няма такъв кредитор.
    Емитирането на еврооблигации може ли да бъде решение на кризата?
    Би могло да бъде, ако тези еврооблигации са неограничен и гарантирани от всички държави-членки. Това ще бъде ефектът на кредитор от последна инстанция, но няма как да се случи. Всяка страна, която емитира еврооблигации ще има таван и разбира се, за най-задлъжнелите страни този таван няма да бъде достатъчен. Така че, това само отлага проблема без да го решава.

    Цяла Европа е залята от стачки, дори и Великобритания, най-вече срещу пенсионната реформа. В Гърция, Испания, Португалия стачките са насочени срещу реформите за финансова стабилност като цяло. Колко силни са европейските правителства да осъществят реформите, независимо от обществената съпротива?
    В края на краищата, ако те не осъществят реформите, тогава времето на Европа изтича. Знаем за упадъка на Римската империя, за упадъка на Китайската империя и това ще бъде упадъка на Западната империя, освен ако не приложим тези реформи. Няма съмнение за това. БВП на Китай, Бразилия, Русия, Индия расте с бързи темпове, икономиките им растат бързо. Имаме пасивни търговски баланси, огромни нетни услуги, огромен търговски дефицит. И ако не сме готови да решим всички тези проблеми сега, тогава нашето време е към края си и ние унищожаваме бъдещето на децата си. Така че, според мен, нямаме абсолютно никакъв друг избор освен да вървим напред и да гарантираме, че създаваме устойчиво бъдеще за нашите деца.
    Великобритания винаги е подкрепяла разширяването на Европейския съюз. Сега разширяването като че ли спря. Как виждате бъдещето на този процес?
    Всъщност, миналата седмица гласувахме Хърватия да се присъедини към Европейския съюз. Знаете че, Великобритания при сегашното правителство силно подкрепя  разширяването на Европейския съюз. Вярваме, че възможностите за търговия са много добри и че трябва да продължаваме да увеличаваме тази група от търгуващи нации. Очевидно е, че там са необходими равносметки и особено по отношение на свободното движение на труда, въпросите с човешките права и правосъдието. И всъщност следващата седмица в британския парламент ще се обсъжда европейската заповед за арест, защото във Великобритания имаме някои сериозни опасения, че арестът на британски граждани в някои страни от еврозоната е бил несправедлив и че те са подлагани на много лошо отношение, несправедливо при това,тъй като впоследствие са намирани за невинни. Така че страната има някои опасения за някои от тези закони. Въпреки това като търговска нация вярваме, че колкото е по-голяма търговската зона на Европейския съюз, толкова по-добре за всички страни, които са в него. Така че, ние продължаваме да подкрепяме разширяването. 
    Разбира се иима определени стандарти, които всяка страна, която желае да се присъедини към Европейския съюз трябва да спазва. А за Балканите, мисля, че това е огромна възможност за тях да оставят ужасното си минало зад гърба и да поемат напред в крак с Европейския съюз, като приемат принципите на свободата и демокрацията, на свободата на словото и човешките права. Но за да се окажат в това положение, те трябва да направят някои реформи.