Галерия

2

1

На първо място, в Атина имаше едно сближаване на голямата част от хората, които се намират в централнолявата част на политическия спектър. Припомням, че много функционери на партията СИРИЗА , която не подкрепи Георгиос Каминис на втория изборен кръг публично се обявиха срещу това партийно решение. Кандидатурата му беше такава, че успя да привлече централнолевите гласоподаватели.
На второ място, за период от 25 години на кормилото на общината Нова Демокрация няма добри резултати. Това се отнася особено за последния кмет Никитас Какламанис. Достатъчно е само да споменем, че през всичките тези години кметовете от Нова Демокрация бяха в много голяма степен кандидати за поста на лидер на партията. Занимаваха се много повече с личното си политическо издигане отколкото с проблемите на Атина. В този ред на мисли смятам, че в лицето на Никитас Какламанис атиняни показаха недоволството си от мандатите на всички досегашни кметове на столицата.
Нещо подобно се случи и в Солун. Въпреки че като личност партийният кандидат Костас Гюлекас бе много добър избор, той заплати за особено неуспешното управление на досегашния кмет на града. Освен това фактът, че около кандидатурата му се бе концентрирал най-реакционният елемент на църквата в северна Гърция, която предизвика оттегляне на избиратели, както и личността на неговия противник доведоха двете кандидатури толкова близо една до друга.
Това е извън логиката на Солун и северна Гърция, където традиционно избирателите са по-консервативно настроени. Този път обаче намесата на религиозния националистически фактор бе много явна, крайна и провокативна до такава степен, че предизвика сближаването на всички противоположни обществени тенденции около Янис Бутарис, който не беше партиен кандидат на ПАСОК. Неговата личност беше в състояние да притъпи противоречията между елементите на левицата, които се обединиха срещу опонента Костас Гюлекас, на когото вероятно несправедливо бе натоварено досегашното лошо управление на общината.

В битката за област Атика кандидатурата на Нова Демокрация се оказа несполучлива тъй като Василис Кикиляс не успя да събере дори гласовете, които партията бе получила на миналите местни избори. Опозицията изгуби изборите и в област Пелопонес, където се намира родното място на лидера на партията. Това бяха двете кандидатури-залози за Нова Демокрация, но и лично на Андонис Самарас. Какъв е вашият коментар за тези загуби?

Мисля, че описанието ви представя реално нещата. Трудно ми е да разбера триумфалния в известна степен вид на г-н Самарас по време на вчерашното му изявление. Двата лично негови избора бяха категорично отхвърлени от избирателите. Но не е само фактът, че партията получи гласовете на само 20% от гласоподавателите в област Атика, където гласуват 1/3 от всички избиратели в страната за кандидатура, която беше личен избор на лидера. Трябва да вземем предвид и факта, че дори и при миналогодишния погром на Нова Демокрация на парламентарните избори, когато партията малко или много се появи пред избирателите и каза „хайде, гласувайте против мен, защото не мога да се справя с проблемите” единствената област, в която разликата с ПАСОК не беше толкова голяма беше област Пелопонес. Дори в трите от петте подобласти Месиния, Лакония и Арголида Нова Демокрация водеше в гласовете миналата година.
Следователно след като не можа да спечели дори в областта, която удържа при миналогодишната тежка загуба и то с личната намеса на партийния лидер в политическата игра в Пелопонес и със символизма, който той самият й придаде не мога да разбера този почти триумфален тон на изявлението му. Ако сам не беше придал толкова личен характер на конкретните две надпревари, би могъл да сметне, че излиза от изборите по-силен. Освен това има голямото предимство, че пое лидерството на партията в историческия й надир и нямаше пространство да я придвижи по-назад. Но когато губят основните му избори и тонът му е силно демагогичен и популистки, ми е трудно да разбера как ще остане неоспорим лидер в партията си.

Смятате ли, че тези загуби ще предизвикат промени в Нова Демокрация?

Мисля, че въпреки всичко, което казах досега Андонис Самарас има едно предимство. И то е, че в Нова Демокрация вече няма лидерски личности. Дора Бакояни вече не е в партията. Димитрис Аврамопулос е неколкократно пренебрегван и вече няма блясъка, който имаше в миналото, дори смятам, че той беше всъщност само картина.
А следващото поколение е точно това, следващо поколение. Арис Спилиотопулос, Костис Хатзидакис и Кириакос Мицотакис може и да са в състояние да отправят критичен тон, но смятам, че не могат да поставят цялостно под съмнение днешния партиен лидер. Освен това Андонис Самарас в определена степен е подпомогнат и от факта, че партия ЛАОС нямаше особен успех на изборите, за да може да се конкретизира къде отиват изгубените поддръжници. В този ред на мисли смятам, че дори и да се чуят гласове против Андонис Самарас, той ще удържи до следващите парламентарни избори.

Идната неделя Дора Бакояни ще учреди своя партия. Двама бивши членове на Нова Демокрация вече обявиха, че ще са с нея. Смятате ли, че ще последват и други?