Галерия

2

1

Нека първо да кажа, че с появата си преди 20 години частната телевизия не навреди само на държавната телевизия ЕРТ. Тя навреди най-вече на вестниците. От момента, в който частната телевизия стана факт можем да кажем, че информирането се либерализира по някакъв начин. Публиката, която дотогава беше свикнала да гледа само държавна телевизия започна да чува други, различни мнения. Дотогава тази нужда от информация беше приоритет на вестниците, които даваха гласност на различните позиции, на мнението на опозицията, на другия глас. От момента на появяването си частните телевизии предложиха точно това и за вестниците беше трудно да реагират.

Освен това мисля, че не само в Гърция, но и в целия европейски Юг, в страни като България, Италия, Франция и Испания никога не е имало вестници с големи тиражи в пълния смисъл на думата. Никога в своята история вестниците не са имали тиражи от 1 милион броя например. Голям тираж не са 250.000 броя, както казваме тук. При наличието на тези данни в една страна, в която не се четат вестници и условията се промениха с идването на частната телевизия, вестниците трябваше също да се променят. За съжаление те не направиха нищо. Загубиха сравнителното си предимство относно информирането и се опитаха да се защитят по глупави начини. Един от тях беше да последват телевизонната тактика. Започнаха да се пишат кратки текстове с малки заглавия, а съдържанието на повечето вестници е свързано с това, което се случва зад кулисите. Смятат, че така ще привлекат повече читатели, но това също е нещо, което лесно се пренася в телевизията. Във вестниците няма анализи, те не се задълбочават в темите. Големите статии в гръцките вестници съдържат средно по 600 – 700 думи. При тези условия защо един читател да си купи вестник? Истина е, че започнаха да публикуват повече снимки, станаха по-модерни, но за да привлекат читателите започнаха да раздават подаръци. И какви бяха те? Неща, които нямат нищо общо с журналистиката. Би трябвало да продават съдържанието си, а не да приличат на супер-маркети, които раздават велосипеди, автомобили. Дори музикалните компакт дискове и dvd-та, както и книгите не са лицето на вестника. Искам да кажа, че през всичките тези години вестниците продаваха каквото и да е друго, но не и журналистическо съдържание. И инвестираха в подобренията във външния им вид, но за съжаление не направиха никакви инвестиции относно съдържанието, т.е. не инвестираха в хората. Те са обаче, които пишат текстовете и когато работят в една несигурна обстановка, им е трудно да вършат добре своята работа.

След това се появиха безплатните издания. Вестниците отново не приеха посланието, защото не прецениха, че те са опасност за тях. Но, когато на едно общество, в което само 63 от 1000 граждани си купуват вестник всеки ден се предлагат безплатни вестници, то няма ли да се насочи към тях? Дори ако цената им е само едно евро.

А след появата на интернет, който сега се развива и „поглъща” всички тези медии ситуацията за вестниците съвсем се усложни.

Вестникарите, както и членовете на останалите медии в Гърция никога не базираха своите действия на научни изследвания. Никога не отвориха ушите си за мнението на хората, които се занимават научно с медиите. Смятаха ни за теоретици. Аз казвах същите неща то 1993. Казвах, че подаръците ще подействат на тиражите временно и после ще се изживеят. А след тях какво ще предложиш на читателя? Ако не предизвикаш в него навика да чете, ако не въведеш вестниците в училищни програми, ако не покажеш на младите хора какъв е вестникът, който биха разлистили, как очакваш те да си купуват вестник, когато станат на 20 – 30 години? Нищо от тези неща не беше направено, все едно, че цялото време беше пред тях. Всъщност спадът в тиражите на вестниците започна с появата на частната телевизия в началото на 90-те години.

Не получаваха ли държавни субсидии?

Държавните субсидии са много по-големи в други страни, като например в скандинавските. Допреди известно време медиите получаваха и част от държавните реклами. Сега обаче те намаляха. Ситуацията вече е много по-сложна.

Всяка година в бюджета на Централния секретариат по комуникациите и медиите са предвидени суми за разпростаняването на пресата в провинцията и чужбина. Как коментирате това?

Тук говорим за подпомагане. Вестниците не получават директно парични суми за това. Гърция е страна с много планини и острови. На много места пресата може да бъде пренесена само със самолет, за да стигне навреме. Затова се отделят тези средства.