Галерия

1

Бум на кредитите „на червено”, на изнесените в чуждестранни банки капитали и нуждата от рекапитализация на гръцките банки, която предизвика орязването на облигациите на частните кредитори (PSI) отчита Европейската комисия в годишния си доклад за Гърция.

Авторите му предупреждават, че ако правителството продължи да се огъва под натиска на социалните протести и не успее да приложи мерките, които имат за цел да внесат 13,5 милиарда евро в държавната хазна ще трябва да бъдат наложени нови. Европейските експерти признават, че рецесията в Гърция е с 8 на сто по-висока от предвидената от представителите на надзорната Тройка, но твърдят, че тя е щяла да бъде по-голяма без фискалните корекции.

Освен това предвиждат, че при неуспех в прилагането на бюджета, приватизациите и бързото постигане на икономическо развитие, през 2020 държавният дълг може да стигне до 147 на сто от БВП вместо 124 на сто, както се предвижда в програмата. Ако обаче условията са благоприятни най-позитивната прогноза на Европейската комисия е, че дългът може да достигне до 106 на сто от БВП.

В същото време, дни след договора за разпределението на следващите траншове от помощта и новите мерки за намаляването на дълга експертите констатират, че през 2014 се очаква дупка в държавното финансиране в размер на 1,1 милиард евро.

Докладът отправя остра критика за политическите и социалните реакции, които са основната причина за закъсненията в прилагането на реформите и задълбочаването на рецесията. Несъществуващият напредък в програмата за приватизации пък се определя като „разочароващ”.

Въпреки това европейските представители, които представиха доклада посочиха, че през последните години Гърция е постигнала значителна бюджетна консолидация и то в изключително тежки икономически условия на осем пъти по-висока от предвидената през 2010 рецесия.

Те заявиха, че тя е допринесла за влошаването на ситуацията около външния държавен дълг, като отчетоха, че не само преценките на Тройката за Гърция, но и тези за цялата еврозона не са били точни във връзка с икономическия ръст. Отрицателен ефект са имали също бурните политически събития, които доведоха до падането на кабинета на Георгиос Папандреу, неговите изявления за провеждане на референдум за оставането на Гърция в еврозоната и последвалите две изборни надпревари. „Това бяха фактори, които не можехме да предвидим тогава”, посочи представителят на Европейската комисия.

Според него неуспехът на програмата  за приватизации се дължи най-вече на политически фактори. Европейците все пак смятат, че след направената подготовка, през 2013 приватизациите ще се задействат.

Експертите отчетоха напредък по много въпроси. „Новото правителство успя да навакса загубеното време, но съществуват много опасности”, заяви представителят на Европейската комисия и изреди сред тях „организирани интереси, политически отпор и групи, които упражняват натиск и не позволяват прилагането на реформите”. „Съществуват също макроикономически рискове”, каза още той и допълни, че ако промените, сред които и данъчната реформа  бъдат приложени, ситуацията в Гърция ще се подобри.

Не по-малко критичен е и докладът на оглавяваната от Хорст Райхенбах Ударна група. Основният упрек в него е неспособността на контролните органи, които според експертите не са резултатни в действията си срещу укриването на данъци. По изчисления те са разследвали едва една трета от заможните данъкоплатци, в резултат на което са събрали половината от предвидените 2 милиарда евро от пресрочени данъци. Показателен за бавното им действие е фактът, че до края на октомври данъчните власти са извършили проверка на само 467 от 1 300 заможни гърци.

Според експертите от Ударната група забавянето в данъчната система е започнало по време на двете изборни надпревари през май и юни тази година. Командировките на много технически екипи са били прекъснати и все още не е назначен постоянен главен секретар в дирекция „Данъчни и митнически въпроси”.

Те критикуват и промените в Кодекса за търговските регистри и посочват, че „решението, което избра правителството не съответства на най-ефективната международна практика, предложена от Ударната група и консултантите от Международния валутен фонд”.  

В края на доклада си експертите от Европейската комисия обръщат внимание на ситуацията сред обществото и посочват, че високата безработица създава опасности за програмата. Техните препоръки са да се приложат конкретни политики за заетостта и стимулираща пазара на работа данъчна политика.