Галерия

2

1

Какво е мнението ви за увеличаващите се напоследък нападения срещу политици, каквито се смята, че ще има и на парадите по случай националния празник на 25-ти март?

Аз съм напълно против тези нападения. Категорично. Особено по време на официални церемонии това, което почиташ е историята, а не съвременните хора. Те самите обаче също трябва да разберат, че не са обект на тази почит. С това имам предвид, че политиците от своя страна се държат някак превзето. Националният празник 25-ти март е нашата история, а не г-н министърът, който се намира на трибуната. Когато хората почитат своята история, политиците трябва да разберат, че трябва да почитат хората, а не да смятаме, че политиците са едва ли не представители на историята.

В този смисъл бих казал, че това е повече тема на социално съгласие за определени неща. Политиците и имам предвид всички политици трябва да се отърсят от високомерието си и други подобни пороци. Съществува един много лош манталитет от тяхна страна.

Как коментирате нападенията срещу певеца Георгиос Даларас? Какво е това, което тласка хората да ходят на безплатните концерти, които организира единствено, за да го нападнат?

Повтарям, че съм категорично против тези нападки. Днес четох, че е прекъснал провеждането на следващите си концерти. Не виждам какво спечелиха с реакциите си всички онези, които ходеха там, за да протестират. Не разбирам този вид персонализирани генерализации. Т.е. дадена партия или даден министър са отговорни за нещо и понеже не мога да „нападна” партията или министъра, го правя срещу някого, който смятам, че е част от една широка върхушка. В това няма никакъв смисъл.

Аз съм за символичните, подчертавам, за символичните актове. Това, което направиха в област Фтиотида, където заявиха на някои депутати, че няма да ги поздравяват по улицата и не искат да ги допускат до домовете си има една интересна символика. Хората показват своето неодобрение към определени политически действия. Същото може да стане и в случай на неодобрение към един професор, лекар, адвокат, артист и т.н. Това е едно, а съвсем друго е да ходиш и да хвърляш кисело мляко срещу някой, понеже мнението му е различно от твоето. Не разбиам логиката на това поведение.

Смятате ли, че тези действия могат да се разпрострат сред обществото и да се достигне до крайности? В медиите и особено в социалните медии вече тече една такава дискусия.

Вижте, аз не вярвам в крайностите. Когато нещата се объркат ще се появят и лудият, и параноикът, и разочарованият и т.н. Тези явления така или иначе съществуват около нас. Представете си един такъв човек да има право да носи оръжие. Той ще стреля срещу някой друг само защото вика много силно, например. Те „стрелят” и сега в социалните мрежи, но ако крайните позиции и практики не се сдобият с политически носител и споследствие да се координират и „вдъхновят”, всички тези действия ще са откъслечни актове на повече или по-малко негодуващи, повече или по-малко уравновесени хора.

Какво предвещава засилването на крайностите в политическия спектър?

Дори при наличието на крайни политически позиции демокрацията и доверието в институциите трябва да се засилва. Не е възможно да вървиш срещу тях. Не може понеже се е появило едно змийско яйце то да ни уплаши и да ни накара да се скрием в домовете си, да ни направи подозрителни към всички и да нямаме доверие на държавата.

От една страна гражданите са притиснати от една държавна власт, която е безразлична, неефективна и корумпирана и от друга – от престъпни групи и организации-представители на политическите крайности. Те не могат да останат по средата. Трябва да решат накъде ще се насочат. Мнението ми е, че избират да отидат към страната на демокрацията. Не биха могли да отидат другаде, въпреки проблемите и пропуските на тази демокрация.