Галерия

1

Иван Колев

Атина спечели предизвикателството за подготовката и организирането на Олимпийските игри през 2004 г., но след това загуби огромните възможности за използване на създадената инфраструктура. Такива изводи направиха участниците в проведената конференция в Техническата Камара на Гърция с участието на представители от Барселона и Пекин. В подготовката на голямото събитие цяла Гърция и особено Атина преживяха бум на строителството. Благодарение на огромната вълна от инвестиции столицата се сдоби с богата съвременна инфраструктура.

Световното събитие даде особено голям тласък в областта на транспорта, бе изградено новото високотехнологично летище “Елефтериос Венизелос”, модерно метро, железопътна мрежа, свързваща предградията с центъра, трамвайна линия и околовръстна магистрала, като тези подобрения доведоха до намаляване на замърсяването и увеличаване на икономическия растеж. Строителните екипи в надпревара с времето изградиха множество стадиони и помощни съоръжения.

Днес гърците си припомнят с носталгия и гордост този период. За тях избирането им за домакин на игрите през 2004 г. бе справедлива компенсация за предпочитането на Атланта през 1996 г. (стогодишнината на съвременните Олимпийски игри). Гърция обаче трябваше да се пребори с огромните за мащабите на страната разходи, които официално се оценяват на 11,2 млрд. евро, но вероятно са доста по-високи. Само мерките за сигурност струваха над 1 млрд. евро на гръцкият данъкоплатец.

Не се оправдаха големите очаквания след Олимпиадата Атина да влезе в челните класации на Европейските туристически градове, така, както това се случи с Барселона след олимпиадата през 1992 година, когато изгря нейната звезда. Очакванията на Гърция преди Олимпиадата бяха, че Атина, подобно на града-домакин на игрите от 1992 - Барселона ще влезе в челните редици на най-посещаваните от туристи градове. Каталунската столица през деветдесетте години е била на 13 позиция, а след Олимпиадата вече години остава в трета позиция на най-популярните туристически дестинации в Европа.

Тайната на успеха на каталунската столица бе пет километровият зелен пояс край морето на площ от 4,900 декара, който бе създаден преди Олимпиадата. Възможността Атина да стане един по-зелен град бе огромният шанс, но тя го загуби. Голяма част от брега от предградието Фалиро до квартал Глифада пет години след Олимпиадата стои ограден и затворен за гражданите на Атика. В предолимпийския период се говореше за залесяване на 60 000 декара свободни пространства, за засаждането на 280 000 дръвчета и 12 милиона растения. Въз основа на официални доклади днес разбираме, че зелените площи са се увеличили едва с 15000 дка, от които 5000 са били около олимпийските съоръжения и днес не съществуват.

В крайна сметка през 2009 година на един гражданин на Атина се пада по-малко от квадратен метър зелена площ, с което тя се нарежда в дъното на списъка на европейските столици. Неизползвани са и площите около олимпийския стадион, които остават затворени за туристически посещения. Сложните системи за контрол и пожари, които бяха закупени през 2004 г., остават на склад и не бяха използвани дори за справяне с пожарите в Парнита и Пелопонес. Тази картина обрисуваха говорителите на конференцията за въздействието от Олимпиадата, която се състоя в Техническата Камара с участието на представители от Барселона и Пекин.

«Загубихме ценно време в след-олимпийския период, в резултат на което много от съоръженията в момента са изоставени и унищожени», заяви Спирос Капралос, председател на гръцкия олимпийски комитет, който настоява за «възстановяване на изгубените възможности, с кураж, въображение и дългосрочно планиране". Управителят на област Атика Янис Сгурос отбеляза, че “спортни обекти на стойност от около 2,2 милиарда евро не напомнят с нищо олимпийските игри". Според него игрите са били прекрасни, но и са били пропуснати добри възможности.

Пропуснат бе шанс за оползотворяване на олимпийското наследство. Малко обекти от тях се предоставят на обществото, повечето се използват за търговски или увеселителни цели, но не и за спортни нужди. С други думи от речника бе извадена думата спорт и бе заменена с думата търговия, казва Сгурос. Наред с това той спомена, че общите разходи във връзка с олимпийските дейности в Атина са възлезли в крайна сметка на 11,274 милиарда евро, като само 20,1 на сто от тях са били покрити с частно финансиране. Главният секретар в министерството на културата Христос Бурас изтъкна, че 60 олимпийски съоръжения са използват с инвестиционна цел, седем обекти са предоставени на спортни федерации, три - за обществено ползване и още три - за търговски нужди. А главният секретар на външното министерство Т. Скилакакис подчерта, че «загубени са 2-3 скъпоценни години».

Представители на олимпийския организационен комитет са на мнение, че игрите са донесли най-вече международно признание за страната, но не и финансови ползи.