Иван Петков
Какви са възможностите пред българската търговска фирма, която е изправена пред свиващ се пазар и намалена покупателна способност, вътрешнофирмена задлъжнялост, усложнена банкова и финансова обстановка и жестока борба за оцеляване в бранша? Изглежда като нерешима китайска загадка. От ония, в които човек си казва, че няма начин да бъде разплетена...
Световната финансова и икономическа криза забави едно зараждащо се явление в България - е-търговията. Но същата тази криза може и да се окаже катализатор и то в най-мудния и труден за промяна елемент във веригата - фирмите. Преди началото на кризата статистическите данни отчитаха, че има достатъчно голяма интернет свързаност на населението, достатъчно голяма наситеност с кредитни и дебитни карти, с услуги за онлайн разплащания и въпреки това, темповете не бяха такива, каквито на всички ни се искаха да бъдат. Казваха, че хората имат предразсъдъци, че българинът не е свикнал да пазарува в интернет, че все още иска "ръка да пипне, око да види". В интерес на истината потребителското изживяване, което доставяха онлайн магазините, липсата на уредена законова база, която да гарантира спокойствие на двете страни - търговец и клиент, както и много други фактори, които ще спомена по-долу бяха обективна пречка за реално развитие на е-търговията.
Сега е моментът да отбележим миксът, който кризата забърка - от една страна фирми, пред които има почти неразрешима задача за оцеляване и от друга страна спря развитието на един не особено добър модел, но все пак развиващ се с добри темпове. Българинът продължи да пазарува все повече и повече в интернет и от международни сайтове. Статистиката показа, че масовият български потребител в интернет не е тийнейджърът, който иска да се забавлява, а е около 30-годишен, образован и... платежоспособен, разполагащ с нужните средства за онлайн разплащане. Логично фирмите се насочиха към евтиния за тях вариант за е-търговия, който оптимизира разходите им и ги кара да инвестират в бъдещето. Последните данни са, че оборотите на е-търговията са нараснали с 10% за миналата година.
Всичко това, а и още много друго, беше коментирано и обсъждано на проведената на семинара "Как се прави онлайн бизнес" http://onlinebiz.netmag.bg/. Сред темите бяха - правната уредба, свързана с е-търговията, създаването и дизайна на електронния магазин, неговата оптимизация и марекетинг, хостингът и потребителите и техните права и защита. Голяма част от присъстващите бяха представители на бизнеса, които тепърва искат да си направят онлайн магазин. Немалко бяха и такива участници, които вече имат такава част на своя бизнес.
Правната част - дългата ръка на закона
За да има успешен бизнес, трябва да има ясни правила за играчите на пазара. Другият случай ни е ясен - корупция и боричкане под масата, недоверие от страна на клиентите. Именно доверието от страна на потребителите е най-важната част при е-търговията, защото този начин на пазаруване е все още нов и към него и без това има резервираност за коректността на търговеца. Ето и по-важните моменти:
- Споразумение с клиента - Общи условия. Задължителна част за всеки онлайн бизнес, който да даде равнопоставеност между всички потребители и да гарантира ясни правила.
- Общите условия не изключват индивидуалното договаряне в случаи, когато такова е наложително и се изисква и от двете страни.
- Общите условия трябва да бъдат така поставени и издържани на сайта, че без тяхното приемане потребителят да не може да продължи и да пристъпи към покупка или друго действие, записано в тези условия.
- В общите условия се поставят параметрите на предоставяната услуга и начините за разрешаване на спорове. Практиката показва, че фирмите преминават все по-често към арбитраж, за да избегнат тромавата процедура в българските съдилища.
- Отговорността за онлайн-действията е същата, както и в реалния живот.
- Доставчиците на съпътстващи услуги, като интернет, хостинг/домейн не носят отговорност за услугите, които предоставят е-магазините, Същото важи и за т. нар. линкинг - търсачките не носят отговорност за представените в тях резултати.
- В България продуктите, които са забранени за онлайн търговия са лекарствата, хомеопатичните продукти и други продукти с лечебни свойства. Това донякъде не важи за хранителните добавки, които ще бъдат регламентирани официално.
- Право на отказ - всеки потребител, който е поръчал стока в интернет може да върне стоката до 7 работни дни от датата на доставката без да посочва причина и да дължи обезщетение.
Видно е, че правилата и практиките за е-търговия са доста развити и е нужно тяхното добро познаване, за да не рискуваме с фалстарт на своя е-бизнес.
Готов магазин VS уникален дизайн
В момента изискванията на клиентите не са на толкова високо ниво и масовият потребител се влия повече от цената, отколкото от дизайна.
Зависи и с какви първоначални средства разполага конкретният предприемач, които иска да инвестира в онлайн магазин. Като цяло практиката показва, че готовите решения искат малка първоначална инвестиция и време за стартиране, за сметка на скъпа поддръжка и разширения на възможностите. Освен това много от рекламираните функционалности са само на хартия, какъвто е случаят с оптимизацията на търсачките. Сайтовете на голяма част от преглагащите готови решения не са оптимизирани, как може да им се доверим, че магазините, които продават са оптимизирани? В крайна сметка решението за това какво ще се ползва е според конкретния случай и бизнес модел.
Темата за SEO