Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Носталгията на змейовете” на Димостенис Куртовик

11 Септември 2014 / 15:09:54  GRReporter
3142 прочитания

Обърна се внезапно кръгом. На около трийсетина метра видя тъмните грамади, лъщенето на метала и кожените якета. Караха към тях със загасени фарове. Два мотора, с по двама мотоциклетисти на всеки от тях. Приближаваха с голяма скорост. Успя да изблъска професора до стената. Успя да се предпази, вдигайки лявата си ръка, така че металният лост се стовари от външната страна малко над лакътя й. Успя и да извика преди, освен ръката, болката да е вцепенила и езика й.

Десетина метра по-надолу мотоциклетите спряха, мотоциклетистите слязоха. Започнаха да се приближават бавно към тях, говорейки нещо, което те не разбираха. Различиха думата “sauvotze”, която онези повториха два-три пъти. Тя видя какво държаха в ръце.

Тогава се реши. Бръкна дълбоко с дясната си, здрава, ръка под блузата и измъкна пистолета от кобура. Освободи затвора, вдигна го високо и незабавно даде изстрел. Изстрелът не бе само предупредителен. По-скоро бе известяващ. Надяваше се скоро да се появят немски колеги. След това насочи оръжието към четиримата.

Те се впечатлиха. Толкова колкото бе необходимо, за да премине пред тях с насочен пистолет, побутвайки с наранената си ръка професора. Чу ги да просъскват псувни през зъби, но не посмяха да предприемат нещо срещу нея.

Преди да се отдалечи на двайсетина метра, магията хвърлена от нея вече се бе разсеяла. Видя един от четиримата да изважда уоки-токи и да говори сякаш даваше заповеди. Знаеше, че все още не се бяха спасили. Зави заедно с професора зад първия ъгъл. Прецени, че центърът на града се намираше натам където небето изсветляваше.

Професорът изглежда също се бе окопитил като по магия. Гледаше с удивление и интерес оръжието в ръката й и изведнъж я попита:

„Кобра”, трийсет и осем милиметров?”

„Не”, отвърна тя. „Смит енд Уесън”, трийсет и осем милиметров. Бързо, господин професоре!”

В дъното на улицата, която извеждаше към площада с катедралния храм, видя двамата германски колеги и изпита чувство на облекчение.

„Гръцка полиция”, извика тя на английски. „Преследват ни злодеи.”

„Грихише полицай”, извика Дракас и веднага спря сякаш искаше прошка от Бога за това, което бе казал. Но след това довърши превода.

Тогава тя забеляза третия, стоящ малко по-назад от двамата униформени. Беше цивилен, в кожено яке и джинси. Забеляза и пистолетите в ръцете на двамата полицаи. Несъзнателно погледна своя. Някъде зад себе си чуваше сирена на линейка.

Хвана професора за дясната ръка със своята лява и отстъпи две-три крачки назад. Видя срещу нея бавно да се вдигат дулата на двата пистолета. И тя вдигна своя. Законна самоотбрана. Знаеше, че им дава оправдание. Но нямаше друг избор. Спомни си вчерашното посещение в „Новотел” в Генуа.

Сега сирената на линейката зад нея я оглушаваше. Пред нея върху калдъръма синята светлина преследваше мрака.

Отвори се врата. Някакъв глас извика нещо на немски. Този път професорът беше онзи, който я дръпна вътре в автомобила. Успя да види как оръжията на двамата униформени се отпускат.

Седяха до странен мъж на неопределена възраст с бухнали коси, костеливо лицеи дебели очила с черна рамка.Не носеше бяла престилка, нито приличаше на санитар. Реши да не слага обратно пистолета си в кобура.

Непознатият шофираше бързо и не ги изпускаше от поглед в огледалцето. Изведнъж каза на професора нещо, в което тя различи фразата „професор Дракас”. Професорът също отвърна на немски и между двамата последва кратък оживен диалог.

Гледаше ги с недоумение.

След това професорът се обърна към нея. Усмихна се слисано и неловко.

„Да ви представя, това е професор Ек”, каза почти срамежливо той.

Каишът за скачане с бънджи описа последен величествен, сякаш в сън, кръг.

                       

                                                           Ек

 

„Два пъти седмично”, каза професор Ек, “работя доброволно за социалното дело на Евангелистката църква. Патрулирам с линейката. От три години върша тази работа, но никога не ми се бе случвало нещо подобно. Виждал съм скучаещи нощни пазачи да се обединяват в почивките на смените си с полицаи и да се отдават на един спорт, който се нарича Verbrecherjagd. Преследване на злодеи. В действителност преследване на подозрителни, тоест на типове, които будят съмнение като подозрителни. Това тук, обаче, беше нещо различно. Можете ли да ми кажете какво беше?”

Пиеха студен чай с лимон, който Ек сервираше от термос, и разговаряха на английски. Мястото, където се намираха, беше лаборатория в заведение, наречено Вестфалски музей на изкуството и историята на цивилизацията, на площада с катедралния храм. Там Ек беше откарал линейката си, след като направи огромен кръг по страничните улици.

„Изглежда този път полицаите не се бяха присъединили към нощните пазачи, а към злодеите”, каза Дракас.

Оглеждаше се наоколо с недоумяващ вид. Лабораторията бе и офис на Ек. В един ъгъл имаше застлано походно легло. Ек им беше казал, че прекарва по-голямата част от времето си в музея и често пъти преспивал там. Изцяло отдаден на науката си. Но тази наука очевидно нямаше никаква връзка с хералдиката. Полицайката съвсем не бе сигурна дали това, което виждаше наоколо, имаше нещо общо с наука.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus