Галерия

2

1

Атанасиос Диамандопулос смята, че роенето на много нови малки партии е много лесно в малки страни и в условията на идеологическа делегитимация на действащата политическа система. „В САЩ имаше момент, в който двата политически полюса бяха загубили своята рентабилност. Например по време на мандата на сина Джордж Буш социалния имидж на Републиканската партия беше трагичен. Въпреки това големината и федералният характер на страната не позволяват концентрирането на финансови и комуникационни капитали, за да „пробият” действащата двупартийна система и създаването на нови партии на национално ниво. Докато в малките държави с малък финансов и най-вече комуникационен капитал при наличието на тенденция и когато отрицанието и популизмът властват е възможна появата на партийни формации като тази на Панос Каменос, при все че неговият политически дискурс е изключително примитивен. Въпреки това смятам, че може да спечелят гласовете на частици от изборния електорат, особено сред по-изостаналите от гледна точка на тяхното образование и интелект слоеве. Дори може да постигне едно забележително и опасно за политическата система участие на изборите”.

За засилилия се напоследък дебат дали трябва да има предсрочни избори, мнението на политолога е, че те не могат да бъдат отлагани безкрайно. Той е убеден, че когато и да се проведат, на тях ще се отчете безпрецедентно голям процент на гласоподаватели, които няма да отидат да гласуват. „Въпреки това е необходимо социалният гняв да се излее, пък дори и това да е за много кратък период от време. Изборите ще делегализират за известен период кабинета, който ще се сформира, вероятно съвместно управление между Нова демокрация и ПАСОК. За един период вероятно ще бъде ограничен този „тротоарен” начин на протест, това абсолючно отрицание. В този смисъл, въпреки че това не е лек, който трябва да се използва постоянно, изборите вероятно ще дадат една малка глътка въздух на политическата система. Ако тя бъде съчетана със сериозност, отговорност, сближаване на позиции, докато в световен план настъпва икономически възход, а в Гърция бъде избран стабилен министър за защита на гражданите, който да възстанови поне в малка степен обществения ред и следователно да подобри ситуацията за инвеститорите, изборите може и да доведат до един малко по-добър от днешния период”.

Атанасиос Диамандопулос е на мнение, че съществуването на малките партии с крайни политически възгледи зависи от двете големи партии. „Отлюспванията на депутати от Нова демокрация и ПАСОК след гласуването на втория меморандум ги хомогенизират идеологически и им предоставят една възможност за по-резултатното им политическо присъствие в сравнение с това, което имаха до днес”.

Той смята, че малките партии не целят към едни и същи гласоподаватели. „Те се обръщат към същата крайност на идеологическия спектър. Но популистичната позиция на Микис Теодоракис, Алексис Митропулос и т.н. е нещо съвсем различно от динамичната Десница, чийто представител е „Златна зора” и широкоразпространената крайна Десница на Панос Каменос. Теодоракис и всички около него се обръщат към всички настроени срещу Запада, Каменос към лумпенизираните нискообразовани части на популистичната Десница, а „Златна зора” – към решените за насилствена намеса „биячи” на крайната Десница”.