Галерия

1

В навечерието на приемането на средносрочния оздравителен план, премиерът на Гърция Георгиос Папандреу призова депутатите от всички партии да гласуват „за” новата програма. Тя се очаква да донесе и нови по-строги икономически мерки в следващите три години, а голяма част от политическата опозиция се съмнява в успеха на оздравителния план. В същото време дори вътре в редиците на управляващата партия има хора, които не са убедени, че планираната икономическа диета им е по вкус. За да се приеме средносрочния план, правителството трябва да събере 180 гласа в парламента. Папандреу от друга страна не се цели в минималния брой гласове, а иска цялата политическа система да сподели с него отговорността за идващите мерки.

„Смятаме, че всички осъзнават националните си задължения. Не е аритметичен проблема (180-те гласа), а политически. Говоря за запазване на националното съгласие, за което продължавам да работя”, заяви пред министрите си премиерът на Гърция.

Георгиос Папандреу подхвана топката за гражданския референдум, подхвърлена от шефа на Гръцкия индустриален съюз Димитрис Даскалопулоспреди преди около две седмици. Той заяви, че няма да се поколебае да попита народа дали е готов да последва предначертания от правителството път. „Готов съм за големите промени, които подготвяме, да се възползваме дори от правото на референдум за възможно най-широк консенсус, както се предвижда в сегашната ни конституция”. Това признание на министър-председателят предизвика пълна паника в правителството. Против тази идея се изправиха министърът на земеделието Костас Скандалидис, министърът на труда и социалното осигуряване Лука Кацели, министърът на военната отбрана Елевтерос Венизелос. Министърът на транспорта и инфраструктурата Димитрис Репас заяви, че референдум в момента би довел до избори, а изборите до безизходица. Политическите анализатори от Катемерини заявиха, че в конституцията е записано, че държавното управление не може да се допитва до народа по въпроси свързани с икономическата политика, а само по политически теми.

След като Папандреу изстреля в общественото пространство официално идеята за референдум, се наложи да дава разяснения пред Министерски съвет какво е имал предвид. Тогава стана ясно, че въпросът, която ще бъде поставен  пред гърците ще има по-широк обществено-политически смисъл и ще засяга политическия и икономически модел на страната. С други думи, ако се стигне да референдум основният въпрос явно ще бъде „Дали Гърция да остане в рамките на еврозоната или да се върне към драхмата”. Така или иначе евентуалният референдум няма да се случи през лятото, когато правителството трябва най-сетне да приеме крайния вариант на средносрочната програма и да убеди Европа, че ще я изпълни, за да получи нова финансова помощ за периода 2012-2013.

В същото време мерките по средносрочния план непрестанно се променят. От една страна правителството се опитва да покрие бездействието си в последните месеци и дупката в приходите с нови данъчни промени, от друга трябва да се справи и с обществено-политическия отпор, който получава заради решенията си. През миналата седмица финансовото министерство пусна информацията, че най-вероятно от догодина ще се намали драстично минималния необлагаем доход. В момента той е 12 хиляди евро. В предложението на правителството имаше два варианта. Единият бе необлагаемият годишен доход да бъде смъкнат на осем хиляди евро, а другият – още по-драстичен – на шест хиляди евро. Ако се вземе предвид, че минималната работна заплата в Гърция е около 700 евро и тя стига само колкото да преживяваш, то с новото ниво на минималния годишен доход, данък щяха да плащат и социално слабите.

Предложението разгневи допълнително не само негодуващите на Синтагма, но и самите членовете на Народното събрание и социалистическите министри. Дори министърът на регионалното развитие и конкурентността Михалис Хрисохоидис призна в национален ефир пред телевизия Мега, че не е съгласен с намаляването на необлагаемия доход на гражданите, за да се увеличат приходите в бюджета за сметка на обикновения данъкоплатец. И докато мерките за борба с укриването на данъци остават само като добро пожелание, финансовото министерство излезе с друга идея за увеличаването на приходите до година. Тя е не по-малко тежка за общата маса от гражданите и предвижда извънредна такса върху заплатите на работещите както в държавния, така и от частния сектор, която ще е в рамките на 4%-6% от работната заплата. Предложението все още се обсъжда и не се знае дали ще влезе в крайния вариант на средносрочната оздравителна програма.