Галерия

1

Всъщност какво наложи създаването на Антиправителствената информационна служба?

Наложи го самата ситуация, в която ние – една не особено организирана, но пък много мотивирана да направи нещо групичка – решихме, че трябва да имаме глас и да променим по някакъв начин стереотипа, с който медиите започнаха да отразяват протеста. Имам предвид репортажите в новинарските емисии с продължителност 3-5 минути и съответно все по-назад в реда по важност.

Така решихме, че ние имаме какво да кажем и можем да бъдем алтернативен глас. Всъщност, има много неща, които хората в момента не знаят. Например, те не знаят, че българският премиер на практика се крие от медиите, като съобщенията за събитията се правят изненадващо 15 минути преди началния час. Правителството не се страхува от лошо отразяване, защото знае, че националните медии са длъжни да го правят. А останалите медии малко или много са определили от коя страна на барикадата се намират и там е ясно. Това е само една от малките „мръсни” тайни на правителството.

Премиерът се крие, за да не е ясна неговата публична програма, за да не може да бъде изненадан с блокади, транспаранти и други смущаващи го ситуации. Това е нещо, което трябва да бъде комуникирано.

Друг пример е, че българското правителство използва плащанията по оперативните програми с еврофондове като инструмент за натиск върху определени медии, които са бенефициенти по тях. Целият процес се осъществява през правителствената администрация и всичко зависи от някоя административна структура под контрола на правителството. Един малко известен факт е, че най-големият рекламодател на българския медиен пазар са оперативните програми на Европейския съюз. Става дума за милиони.

В пресслужбата ни помагат много колеги – журналисти, които по различни причини не могат да публикуват информация в медиите, в които работят.

Срещу вас тече една критика, че не се знае кой стои зад пресслужбата.

Аз присъствам на медийните събития, ще има и други колеги, които също ще застанат там. Но аз също имам много критики за начина, по който работи медийният пазар в България.

Отговорът е, че част от участниците са хора, които работят в медиите, но не искат да заявяват помощта си към нас, защото в България медиите много лесно обръщат своята политика и това е много рисково. Тези колеги ни помагат на доброволни начала и идеологически причини. За останалата част от хората – бихме ги помолили да идват на нашите събития и така ще се запознават с повече наши приятели и поддръжници.

В момента говорим за една доста неформална и неорганизирана по класически начин структура. Гледайте на нея по-скоро като на мини социална мрежа, а не като на организация с екип, бюджет и т.н.

Това означава ли, че въпросът за финансирането на пресслужбата е безпредметен?

Бюджетът е нулев. Сайтът не струва нищо. Софтуерът е безплатен, помагат ни хора, които също участват в протестите заедно с нас, така че досега не сме похарчили една стотинка. Всички сме доброволци и хора, които помагат с личен труд. Буквално хора, които сме срещнали на площада.

Коя е според вас е най-голямата несправедливост, която се извършва в момента в България?

Тя е, че едно правителство, за което имаме всички основания да подозираме, че е организирана престъпна група, колкото и силна да е тази дума, има всички механизми да остане на власт въпреки нарушенията и гафовете, които прави.

Абсолютно неправомерно беше дадена една от най-важните позиции с огромни лостове на влияние в държавата на един човек, който е симбиоза между депутат, бизнесмен, медиен предприемач и политик. Това е един човек на 33 години с нулева данъчна декларация, въпреки че е длъжен да подава такава като депутат и изпълняващ длъжността на младши следовател в Националната следствена служба. Тя е нулева. Мисля, че дори и само това е достатъчно

Самият факт, че това може да се случи и хората, които излизат да протестират да бъдат наказвани по наредбата за обществения ред на София и да бъдат предупреждавани от полицията е огромна несправедливост. Тоест липсата на контрол върху това, което прави правителството, тази ненаказаност и несправедливост, за която вече ви казах.

Кога очаквате да падне правителството на Пламен Орешарски?

Аз го чакам да падне всеки момент. Това е в рамките на шегата.

По-дългият отговор се крие в усещането ми, че това е борба на живот и смърт за някого. И това не са хората, които вярват в социалистическата идея в БСП или в либералната идея в ДПС. Това са кръгове, които са поели определени ангажименти и в момента не могат да напуснат играта, въпреки че на практика самоубиват партиите си, особено БСП.

Каква е алтернативата за управление на България? Много хора казват, че ако падне това правителство най-вероятно ще бъдат избрани същите хора, след като вдясно няма някаква политическа структура, която поне в момента да изглежда готова да поеме нещата.