начална снимка: Васил Гарнизов
Николай Стайков е журналист и един от членовете на Антиправителствената информационна служба, която от няколко дни провежда пресконференции и предоставя информация за протестите. „Самият факт, че се налага да има такава леко потайна организация говори много за ситуацията на медийния пазар в България. Те в момента приличат на героите от класическия роман на Алеко Константинов – Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзинът са се събрали да правят вестник. Когато четем книгата това е леко забавно, но когато го виждаш на живо не е.
"В момента виждаме медии, които съсипват доверието на читателите очевидно не водени от дългосрочен медиен интерес, виждаме партии, които съсипват бъдещето си, очевидно не водени от някакви идеали и принципи. Медийната война е нещо, което не може да се избегне и всъщност това, което създадохме е инструмент в тази война”Както когато виждаш, че бъдещето на българската политическа система се крепи на това, че някой е успял да изкупи определени медии и да създаде медийна империя чрез съмнителни схеми и неясен източник на средствата, в която не се спазва никакъв етичен кодекс.
В момента виждаме медии, които съсипват доверието на читателите очевидно не водени от дългосрочен медиен интерес, виждаме партии, които съсипват бъдещето си, очевидно не водени от някакви идеали и принципи. Медийната война е нещо, което не може да се избегне и всъщност това, което създадохме е инструмент в тази война”, казва той в интервю за GRReporter, който продължава да следи от много близо събитията в България.
Г-н Стайков, разкажете ни какво се случи снощи пред парламента?
Бяха се събрали между 5 – 8 000 души в различните часове на протеста. Те бяха разположени върху целия периметър на зоната за сигурност на парламента, която в момента е доста разширена. Това е така точно за да не се допуска концентрация на големи маси хора.
Бих определил събитията като извънредна ситуация, защото българският парламент обикновено заседава между 09:00 и 15:00. Но снощи за пръв път се появи информация за заседания на две важни парламентарни комисии – по икономическите въпроси и бюджета и финансите, в които са участвали и трима министри.
Информацията изтече по социалните мрежи, в резултат на което това следобедно заседание, което е започнало в 17:00 и е продължило около 2-3 часа съвпадна с обичайното провеждане на вече редовния протест.
Това, което се случи снощи е, че хората знаеха и се събраха от всички страни на парламента, въпреки че те нямат връзка помежду си и трябва да се обикаля много, защото всички малки улички и алеи бяха затворени. Но въпреки това хората знаеха от кои места излизат депутатите и ги бяха покрили. Те вече имат опит от предишни опити за мирно окупиране на парламента.
снимка: Ладислав Цветков
Как започнаха сблъсъците между демонстрантите и полицията?
Според досегашните данни броят на полицаите в тази зона за сигурност можеше да стигне до 1 200 души. Снощи бяха много повече. Когато видяха, че целият парламент е обграден от хора те не предприеха друг опит за извеждането на депутатите.
Сблъсъците започнаха при първия опит за извеждане на депутатите малко преди 22:00. Тогава откъм централния вход на „Александър Невски” полицаите отвориха огражденията и се опитаха да направят път на два жандармерийски камиона и един автобус с помощта на специализирани полицейски сили. Те навлязоха и се опитаха да изтласкат хората, за да направят коридор. Протестиращите не искаха да го позволят, освен това беше трудно да стане практически. Това определено не беше най-адекватният начин за действие.
Първите сблъсъци започнаха там, тъй като хората отзад натискаха и не искаха да позволят отварянето на коридора. Полицейските сили напредваха много трудно, имаше седнали хора, които протестираха по този мирен начин. Полицаите ги издърпваха, изблъскваха тях и хора с велосипеди. Ранените са около 10 души, ако не се лъжа.
Това, което исках да подчертая изрично е, че полицаите, които охраняват парламента и тази голяма зона за сигурност в централната част на София са изключително уморени и моралът им е много нисък. Казвам това от позицията на активно протестиращ човек, който понякога ходи на протеста по два пъти на ден – сутрин преди и вечер след работа. Говорил съм с много полицаи. Ако това стане ежедневие, немалка част от тях са готови да напуснат работа. Много от полицаите, които вече са се намирали в колебание вече са напълно убедени за решението си и някои от тях вече са подали документи за напускане от служба. Полицаите са хора като всички нас, но сред тях вече се усеща много голяма умора, която в определени ситуации може да избие и в някакъв вид агресия. За съжаление една малка частица и от протестиращите, и от полицията може да са с по-агресивна настройка. Но когато се сблъскат помежду си резултатът е като снощния. Но за мен решението да се пробива по този начин през няколко хиляди души, които са притиснати от намиращите се отзад и се притискат от полицията отпред на толкова малко пространство беше обречено на този резултат.