Терминът популизъм присъства неотлъчно в публичния диалог, както и в политическата конфронтация в Гърция от много години. През последните няколко обаче се разрази още по-силно дискусията за неговия отрицателен принос и доколко е бил една от основните причини, довели страната до ръба на катастрофата.
Явлението бе анализирано подробно по време на дискусия, организирана в Института за дипломация и международни работи в Атина. Почетният професор по философия в Атинския университет Димитрис Димитракос дефинира явлението и показа начина, по който се е вгнездил той в гръцкото общество.
„Става дума за състояние, в което народът се приема като всемогъщ, той е почти обожествен. В същото време му се придават чертите на личност: Той има характер, предпочитания, цели, интереси, нужди и освен това е силен и мъдър. В резултат поведението към него се променя, политиците започват да го ласкаят и величаят”.
Димитрис Димитракос подчерта два от основните принципи на популизма, които според него са силно изразени в гръцката действителност. „Първият е основната идея за легализирането на отхвърлянето на институциите”. Като пример той посочи една фраза на Андреас Папандреу, управлявал Гърция в продължение на почти 11 години: „Гръцкият народ е този, който господства. Никой, никоя сила, никоя институция, само народът управлява в тази страна и определя своя път към бъдещето”. Според професора тази фраза не е просто демагогия, а началото на пътя към авторитарно управление. Идеята е, че лидерът може да отхвърля институциите, защото има народната подкрепа и следователно той е пълният изразител на народните интереси.
Вторият принцип се съдържа в установяването на специална тясна връзка между народа и лидера чрез символичното и/ или психологичното отъждествяване помежду им. Това поставя началото и на комерсиалната връзка между тях, в която основният мотив е, че „лидерът е един от нас, следователно ще направи това, което обещава”.
„Важният елемент тук са институциите и тяхното отхвърляне. Обществото е поредицата от отношения между хората, независимо дали те са свободни или продукт на налагане. Предпоставката за създаването на тези отношения е съществуването на институции. Те поставят рамки и създават ограничения”.
"При популизма избраният от народа лидер отхвърля ограниченията на институциите в името на изпълнението на народната воля и по този начин възниква стремежът за придобиване на различни материални или други ползи, без да сме направили нищо, за да ги заслужим".При популизма тези ограничения падат. Избраният от народа лидер ги отхвърля в името на изпълнението на народната воля и по този начин възниква стремежът за придобиване на различни материални или други ползи, без да сме направили нищо, за да ги заслужим. „Например надбавките към заплатите на държавните служители. В продължение на години синдикалистите „отвоюваха” подобни привилегии, имайки подкрепата на политическата власт”.
Лидерът-популист не дава отчет за действията си именно защото е „нашият човек”, след като управляващият е народът. „В тази връзка бил искал да посоча, че предизборните лозунги на ПАСОК през 1981 са били много добре обмислени: „ПАСОК в правителството и народът във властта”. Лидерът – популист не само отхвърля, но и иронизира тези, на които дължи обяснение за действията си. Разбира се, той не е сам. Обединява около себе си синдикати, бизнес интереси, които черпят сила и капитали от държавата и хора, които просто искат да спечелят, без да дадат нищо от себе си.
Според професор Димитракос описаните по-горе групи са се утвърдили в Гърция в продължение на десетилетия. „Те имат полза да запазят това статукво и се противопоставят на всяка реформа, защото тя ще разтърси системата, на която се опират, за да печелят”.
„Това, което гръцкото общество трябва да разбере е, че не богатите както се пее в един от най-разпространените на протестите лозунги, а тази установена корупция е неговият основен враг”, посочи в заключение той.
Журналистът Такис Теодоропулос направи един разбор на гръцката история, за да покаже защо популизмът е успял да се наложи толкова успешно, а изкореняването му изглежда като невъзможна мисия. Според него годините след освобождаването на гръцките земи от османско владичество са изиграли много важна роля за приемането на концепцията, че „ние сме малка страна, която е винаги онеправдана”.
„Максимата, че другите се отнасят несправедливо към нас е властваща в Гърция, независимо дали става дума за името на Македония или исканията на синдиката на служителите в Националната електрическа компания”, заяви той.
Той разграничи популизма от демагогията, за която посочи, че се е родила заедно с демокрацията и е придобила отрицателен характер след Френската революция.
От последвалата дискусия проличаха още няколко характерни черти на популизма.
- Той се поражда от момента, в който дадена власт придава идентичност на народа.
- Той е винаги основан на незнанието.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
