Галерия

1

За 26-ти пореден ден хората в София излизат на улицата спонтанно и протестират срещу правителството и парламента, без да имат подкрепата на никоя партийна или синдикална структура. Тяхната настойчивост смути управляващите, които се опитаха да прекъснат масовото участие, като нарекоха протестиращите лумпени и платени наемници на Джордж Сорос.

Досега GRReporter търсеше анализ на събитията от политолози, социолози, политически анализатори и журналисти. Днес представя един от десетките хиляди протестиращи. Поетът и издател на свободна практика Владимир Любенов, който описва себе си като добър данъкоплатец и активен гражданин разказва защо участва в протестите и какво очаква от тях.

Протестите

Хората, които сме на протеста всеки ден се надяваме правителството да падне съвсем скоро, преди министри и депутати да избягат в лятна ваканция. Те от своя страна се надяват да зимуват. Това всъщност е битката, която водим в момента - колко дълго ще продължи животът на кабинета.

Не съм на протеста всеки ден, но за сметка на това пък през някои дни съм по два пъти там. Това, което ме изкара от нерви и излязох на улицата е, че прекалиха с безумието, което започна, когато БСП и техният колаборационен партньор ДПС разчетоха неправилно резултатите от последните избори. Те решиха, че са спечелили изборите и тъй като бяха доста реваншистки настроени спрямо ГЕРБ, решиха, че ще направят с тях каквото си искат. А дори и малкото хора, които са гласували за БСП и ДПС въобще не са ги пратили в парламента, за да си разчистват сметките с ГЕРБ.

Започнаха да правят неща на лична основа. На всеки нормално мислещ човек му причерня и някакси за 15 минути след едно от поредните им безумия и решения (назначението на Делян Пеевски за директор на ДАНС – б.а.) един площад се напълни с хора, които не си отиват вече 26 дни.

Участието в протестите и мненията, че отшумяват

Градацията на протестите е към по-голямо участие, а не към затихване. Така че бих препоръчал да не разчитат на това. Колкото по-бързо се ориентират към оставка, а не към отпуск, толкова по-добре.Напротив, случва се точно обратното. МВР също прекалиха с броенето на протестиращите, за да могат да докладват на правителството някаква „успокояваща” за него цифра. В началото говореха за стотици хора, а най-голямата цифра им се откъсна от сърцето преди два дни, когато протестиращите напълниха централния булевард от университета до хотел „Плиска”. Когато това пространство се напълни с хора от МВР заявиха, че протестиращите са 3 000 души. Това дори не предизвика възмущение, а само смях. От вчера вече сложиха резонната допълнителна нула към това число и вече говорят за 30 000 протестиращи.

Градацията е към по-голямо участие, а не към затихване. Така че бих препоръчал да не разчитат на това. Колкото по-бързо се ориентират към оставка, а не към отпуск, толкова по-добре. Особено след вчерашните становища на посланиците на Германия и Франция, които директно казаха на правителството, че не може властта в България да зависи от някакъв циркаджийстващ фашизоид.

България и европейското й бъдеще

Европа и хората в България няма да допуснат страната да напусне Европейския съюз. Самите управляващи не го искат. За съжаление безумията, които вършат имат логика само ако крайната цел е напускането на Европейския съюз. Но то е само за да илюстрира колко безумни са действията на този кабинет. Въпреки това реално не виждам заплаха за членството на България. Ще ни предупредят още няколко пъти и посланието ще стигне и до правителството. Съществува мнението, че откакто вчера и посланиците на тези две държави са заявили много ясно как Европа вижда събитията в България, членовете на правителството и кабинета са на опашка пред „кланицата”. При вътрешна опозиция, хора по улиците и ясни сигнали от Европа не виждам какъв шанс имат да оцелеят. Аз не смятам, че тези предупреждения са намеса във вътрешните работи на България.

Президентът

Решението му да подкрепи протестиращите беше израз на правилното разчитане на сигналите от една работеща институция. Защото настоящите парламент и кабинет не са реално и разумно работещи институции. Президентът трябва да е обединител на нацията и им каза това, което им казваме всички. Това е общата логика – да се ослушат и да чуят какво им говорят всеки ден десетки хиляди хора.

Волен Сидеров

Той е една „екзотика”. С логиката, по която действа Волен Сидеров може да поиска не само импийчмънт на президента, но и присъединяване на България към СССР като 16-та република. Но реакцията на неговия призив беше еднозначна: #ignorevolen (да игнорираме Волен – б.а.). Уникалното е, че десетките хиляди хора, които ходят на тези протести по свои причини реагираха като един по отношение на инициативата срещу Волен Сидеров. Просто го заобиколиха. Той не можа да понесе точно това и избесня. А когато избеснее, започва да иска все по-безумни неща. От една страна – да се импийчне президентът, от друга страна – да се закрие бургаската телевизия, която създаде и самия него, защото там бе учредена нова националистическа формация. При него няма логика. Наистина не знам откъде са му платили повече.

Предсрочните избори и Десницата в България

При предсрочни избори ще гласувам за същата партия, за която гласувах на изборите през месец май. Тя е „Демократи за силна България”.

Засега само се надявам десните партии да завършат успешно със своите преговори и да учредят новата обединена десница. Може би ще бъде сложно определянето на лидер. Самите партии и организации, които се обединиха в „Реформаторския блок” се пазят от това някой да изскочи напред като лидер, защото всички те са си патили от лидерските си амбиции. Краткосрочно надеждата ми е наистина да се сглоби такъв десен реформаторски блок, който да може да едни скорошни избори да участва като организация.

Интересното е, че претендиращите за „дясност” партии ГЕРБ и СДС, които са и членове на Европейската народна партия засега много боязливо и ревниво гледат на този реформаторски блок, защото участниците в него им казаха, че не биха могли да бъдат част от него в този си вид. Това е малко абсурдно, но като се има предвид кои са участниците в тях е по-скоро логично.

Има ли лидери на протестите?

Протестите нямат никакви лидери. Борбата е управляващите сега да се махнат веднага. След това да можем да излъчим представители, да се създадат формации, за които да можем да гласуваме хората, които сега не сме представени в парламента. Целта изобщо не е някой от нас да се добере до депутатска заплата.Протестите нямат никакви лидери. Има хора, които носят по-големи знамена, защото са по-здрави, други пък карат велосипеди отпред. Тези дни имаше една балерина, която представи много красив танц на Орлов мост. Но това не са лидери. Аз също в даден момент съм се оказвал в началото на колоната, но съм много далеч от това да бъда наречен лидер.

Протестите нямат никакви лидери.Протестиращите по-скоро трябва да имат за кого да гласуват и да излъчат онези, които да влязат в парламента. Всеки от нас си дава сметка, че не разбираме нещата до там, че да сме членове на парламента. Аз въобще не се виждам като такъв, да се включвам в политически категории. Това е нещо много далеч от мен. Борбата е управляващите сега да се махнат веднага. След това да можем да излъчим представители, да се създадат формации, за които да можем да гласуваме хората, които сега не сме представени в парламента. Целта изобщо не е някой от нас да се добере до депутатска заплата.

Медиите

Те са доста внимателни, защото недоволството към тях е от двете страни. Имам предвид, че ако една медия каже, че протестиращите сме били 500 души, а ние реално сме били 10 000, е нормално тези 10 000 да започнат да гледат на тази медия като на „комунистическа маша” в ръцете на Москва или на някакви местни социалисти и служби.

Ако пък медията отразява прекалено ентусиазирано протестите, хора от правителството и парламента започват да недоволстват срещу нея. Още през първите дни медиите започнаха да отразяват протестите що-годе обективно и се наложи председателят на парламента – другарят Миков да направи едно обръщение към медиите, което не беше нищо повече от размахване на пръст и закани. Медиите реагираха доста остро и на това.

Това е идеалният вариант. Разбира се, има много зависими медии и те отразяват протестите според желанието на този, който им е платил.

България след няколко години

При нещата, които се случват всеки ден не си я представям. По-скоро се надявам да сме се откъснали малко от този модел, който ни наложиха през последните години. Да ни управляват хора, които да се грижат в държавата да има нормалност. Никой не иска чудеса, а просто да я няма тази наглост и изпълнение на собствен план, както правят тези, които се добраха до управлението напоследък.

Направиха ново министерство на планирането, където на ДПС бе предоставен мениджмънта на големите проекти с бюджет над 10 милиона лева. На БСП бе дадено министерството  на икономиката с по-малките проекти. Дават се проекти на хора, които са платили нещо като връщане на жеста и всичко за да се обслужат частни интереси. Представям си бъдещето като време, в което да се води друга, различна от тази политика.

Протестите в зората на демокрацията, 1997 и днес

Голямата разлика е, че тогава беше много студено. Но отново всичко беше много спонтанно, много хора бяха излезли на улицата. Отново всеки ден се правеше нещо - тогава имаше барикади и протестирахме денонощно. И сега нещата отиват към покриване на все по-голяма част от денонощието. Започнахме със следобедни протести, а сега има сутрешно кафе и обеден чай пред парламента. Целта е депутатите да знаят, че навън има хора, които няма да се откажат.

През 1997 до властта се бяха добрали пак някакви комунисти, които се правеха на социалисти, демагогстваха и вършеха безумия. И ако сега безумията са такива от морално-етична гледна точка, тогава бяха чисто финансови и икономически. Докараха в държавата страшна хиперинфлация, тя де факто фалира и обраха спестяванията на хората. Сега кражбите им са по-софистицирани, но народът разбира това и излиза на протести по същия спонтанен начин.

Лично аз винаги съм участвал във всички протести. През 1989-1990 причините бяха други. Чувствахме голям ентусиазъм, че нещо се случва и България ще тръгне по пътя на нормалните държави веднъж завинаги. Така че, традицията при мен я има.

В сегашните протести участват вече децата на хората на моята възраст. Този път нещата опират до тяхното бъдеще и те ще си отвоюват държавата от поредните - еднакви представители на тази червена партия, която прави едно и също, когато се добере на власт.Но в сегашните протести участват вече децата на хората на моята възраст. Този път нещата опират до тяхното бъдеще и те ще си отвоюват държавата от поредните - еднакви представители на тази червена партия, която прави едно и също, когато се добере на власт: при Луканов държавата фалира и бяха нагласили нещата така, че без да има война хлябът беше с купони. При Виденов беше хиперинфлацията, а сега е ред на този гражданин на Украйна Сергей Дмитриевич Станишев и неговите съдружници ДПС и Атака.