Галерия

1

Преговорите за орязването на гръцкия дълг все още не са приключили, тъй като месец след съответните решения продължават да съществуват разногласия по редица ключови въпроси между гръцките власти и представителите на банките. Показателен за ситуацията в момента е фактът, че ръководителят на Института за международни финанси (IIF), Чарлз Далара, който през седмицата бе поставил за цел приключването на дискусиите до края на 2011 г., вчера удължи срока на преговорите през 2012 г.

«Не бих казал, че имаме сериозен прогрес», заяви Чарлз Далара, и подчерта, че докато целта и на двете страни е преговорите да приключат през 2011 г., има вероятност те да бъдат продължени и през 2012 г. Той добави разбира се, че «ще останем на тази тема, докато я пиключим».

Гръцкият премиер Лукас Пападимос от своя страна подчерта вчера, че «не е било прието искането на кредиторите» новите облигации на гръцката държава, които ще заменят съществуващите, да се подчиняват на английското право. В реч пред парламента Лукас Пападимос подчерта, че докато вървят преговорите с частните инвеститори ще има различни информации, но нищо не бива да се смята за сигурно, докато не бъде приключена процедурата. Поради тази причина, „не би било целесъобразно, нито отговорно, да огласяваме данни във връзка с националната ни позиция“.

Същевременно той изясни позицията си относно договора от 27 октомври и участието на частните инвеститори в новия спасителен пакет за Гърция (PSI+). "Не съм против преструктурирането на гръцкия дълг, като се има предвид до какви нива е достигнал той“, заяви г-н Пападимос и добави, че „забележките, които съм правил преди се отнасят до конкретни параметри на процедурата. Вярвам, че решенията от 27 октомври са оформили една рамка, която ще доведе до желания резултат“.

Във всеки случай гръцкият премиер каза, че към настоящия момент няма нищо сигурно. Според информации, откритите въпроси в преговорите между гръцките власти и банките са следните:

1. Лихвата на новите облигации. Частните инвеститори искат лихвата на новите облигации, които ще вземат, да е 8% и да се увеличава пропорционално с увеличаването на гръцкия БВП. По този начин загубите им в нетна настояща стойност (NPV) ще достигнат близо 52-54%. И обратно, гръцката страна настоява за лихва в порядъка на 4,5-5%, за да е жизнеспособен дългът. Това обаче би означавало загуби за банките в нетна настояща стойност от порядъка на 70-75%.

2. Как ще бъдат оползотворени 30-те млрд. евро, които ще предостави еврозоната за обмяната на облигациите (PSI+). Гърция иска да ги използва, за да погаси част от гръцкия дълг в брой. Частните инвеститори искат тези капитали да се превърнат в гаранции на Европейския механизъм за подкрепа.

3. Дали новите облигации да се подчиняват на английското или гръцкото право. Ако новите облигации се подчиняват на гръцкото право, държавата ще има по-голяма гъвкавост при едно евентуално бъдещо преструктуриране на дълга. В обратния случай, ако се подчиняват на английското право, притежателите на облигациите ще бъдат по-защитени.

4. С какви акции ще се осъществи рекапитализацията на гръцките банки. Институтът за международни финанси (IIF) настоява да бъдат емитирани привилегировани акции, докато гръцкото правителство иска да бъдат емитирани обикновени акции.

Към тези въпроси следва да се прибави още един проблем. Той е свързан с възможността на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) да черпи от пазарите сумите, необходими за приключването на PSI+ и новата прогама за Гърция. Само до края на февруари Фондът ще трябва да е отпуснал на Гърция заем от 89 млрд. евро. Много голяма сума за днешното състояние на нещата. Това, което вече се вижда ясно, е, че в обмяната на облигации PSI+ няма да бъдат включени облигациите, притежавани от частни лица, които се изчисляват приблизително на 5 млрд. евро.

Освен това климатът в Европа става все по-лош за Гърция. Анализатори на швейцарската агенция UBS виждат поне едно задължително преструктуриране на гръцкия дълг и евентуално активиране на рисковите премии срещу фалита на държавата (CDSs), макар че в основния си сценарий те не вярват, че страната ще се откаже от общата валута. Според тях, дори и обмяната на облигации (PSI+) да има успех, това няма да позволи на гръцкия държавен дълг да бъде устойчив, тъй като няма да участва дългът на официалния сектор (Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейския съюз).