Майка и дъщеря /фотограф: Улрик Колет/
В генетиката под наследственост се разбира свойството на живите организми да предават на своето потомство характерни особености на строежа и индивидуалното развитие. Във всекидневието казваме, че някой родител и дете са "като две капки вода" или че имаме очите, носа, косата...фигурата от майка, баща, баба, дядо или друг роднина. Подобно е и положението с характера - когато се вгледаме в нас, отбелязваме, че по определена черта на характера или реакция сме също като някой от роднините ни.
Въпросът с наследствеността силно ни интересува, когато го свързваме с черти от характера и поведението ни, които не харесваме и с предразположения към различни заболявания. Доколко наследствеността ни определя? Можем ли да я променим? На тези въпроси ще се опитам да отговоря, но не чрез средствата на съвременната наука, а през погледа и разбиранията на даоските практики, за които вече писах.
Ние сме такива, каквото е нашето начало
Нека започнем от самото начало и това е моментът на нашето зачеване. Според даосите всеки човек има два рождени дни: вторият е моментът на нашето раждане, който на запад смятаме като единствен, а първият е моментът на нашето зачеване. Те смятат, че моментът на нашето зачеване е от по-голяма важност. В този момент творческите енергии на двамата родители се сливат в едно цяло и създават живот. Този момент не е изолиран, а е с определен контекст. Нашите родители са с определено здравословно състояние, нагласи, разбирания и въобще - в точно определена и съвсем конкретна житейска ситуация.
Заченатото дете според даосите е съвсем чиста душа, необременена от грижите и обстоятелствата, в които се намират бъдещите родители. Първата реакция на двамата родители е първата програма, която детето получава. "О, не, отново съм бременна!", "Какво да правя? Бременна съм! Моментът въобще не е подходящ!" или "Бременна съм, как ли приятелят ми/съпругът ми ще го приеме?"- това са само малка част от реакциите на майката, които бележат началото на детето. В последствие към тези реакции се добавят реакциите на бащата и на всички останали. Част от бъдещето на детето вече е определено и към него вече има конкретни очаквания и нагласи.
Разбира се, това не е всичко, но това е онази най-основна черта, която стои в дъното на нашата психика и по един неразбираем и дори неосъзнат начин влияе на целия ни житейски път.
Можем да разширим обстоятелствата и да видим в каква среда, каква епоха е заченато детето (мирно време, война, бедност, опасност, спокойствие...). А астролозите добавят и фактори като разположението на небесните тела. Важното е да се знае, че този момент е първият определящ момент за нас и нашето развитие като личности, първата програма, която получаваме.
Рано или късно, всеки от нас се превръща в своите родители
Баща/син: Лавал, 56 г. и Винсент, 29 г. /фотограф: Улрик Колет/
Еволюцията е процес на растеж, промяна и развитие, който води до това наследствени белези, които благоприятстват оцеляването и размножаването да станат по-често срещани, а вредни или ненужни белези - да станат по-редки. Пример за еволюционна промяна са кътниците, които наричаме "мъдреци" - те са зъби с дъвкателна функция, които излизат последни и то в зряла възраст. Все повече хора се раждат без заложени зародиши на мъдреци и никога през живота си няма да имат такива зъби. Еволюцията е бавен процес и за него се изисква смяна на поколенията. Това означава, че ако не сме от поколението, при което се проявяват нови еволюционни черти, то в нашия живот може никога да не усетим еволюционните промени.
Това, което ясно усещаме и отчитаме от процеса на еволюция е предаването на наследствените белези от нашите родители. Доколко наследствеността, с която идваме определя нашето съществуване? С вързани ръце ли сме по отношение на характера ни, предразположенията ни към заболявания, щом веднъж сме ги получили в нашия генетичен код?
Даосите смятат, че ние сме комбинация от наследствените ни черти и възпитанието, което сме получили. Те казват, че ако водим начина на живот, който са водили нашите родители, тогава е почти сигурно, че ще се проявят наследените от тях предразположения към дадени заболявания.
Промяна на програмата
Майка/дъщеря - Джули, 61 г. и Исабел, 32 г.
/фотограф: Улрик Колет/