Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Протестите са зараза, която не може да бъде спряна

15 Юли 2013 / 16:07:06  Анастасия Балездрова
6101 прочитания

Вече месец в България не стихват гражданските протести срещу правителството на Пламен Орешарски. През последните седмици GRReporter разговаря с личности от различни сфери на обществения живот, които анализираха събитията след изборите през май. След режисьора Явор Гърдев, политолога Владимир Шопов, професора и експерт по проблемите на сигурността, отбраната и обществения ред Николай Слатински, писателя Владимир Левчев, днес отново ви предлагаме разговор с журналиста Иван Бедров.

Само ден след парламентарните избори през май той предвиди днешната политическа криза в България отново в интервю за сайта.

Г-н Бедров, каква е преценката ви за ситуацията в България?

Ситуацията е много неясна. Има някакво усещане, че нещо се случва, но никой не може да формулира какво точно е то. Според мен това ще бъде много дълъг процес. Всички искат оставка и избори. Ясно е, че тези избори до някаква степен ще възпроизведат старите партии, а те ще продължат да се държат по същия начин. След още няколко месеца пак ще има протести, хората пак ще свалят управляващите.

Моментът е исторически, колкото и гръмко да звучи. Има някаква промяна сред хората. Тя тръгва от едно по-будно, активно и информирано малцинство, което е в София на жълтите павета, но според мен е това е „зараза” и няма как да бъде спряна.

 

Месец след началото на протестите какво става с тях?

Месец по-късно това, което ме изненадва е, че енергията не отслабва. Че абсолютно всяка вечер няколко хиляди хора са пред Министерския съвет, после правят шествие към парламента и към Орлов мост и продължават да настояват за оставката на правителството.

Хората всъщност са много повече, отколкото се вижда на телевизионните кадри, защото те не са едни и същи. Познавам такива, които пътуват, връщат се и отново се включват. Други, които могат една вечер, други – две вечери. Тоест, хората, които участват активно в протестите са много повече от тези, които виждаме всяка вечер.

Ситуацията е много неясна. Има някакво усещане, че нещо се случва, но никой не може да формулира какво точно е то. Според мен това ще бъде много дълъг процес. Всички искат оставка и избори. Ясно е, че тези избори до някаква степен ще възпроизведат старите партии, а те ще продължат да се държат по същия начин. След още няколко месеца пак ще има протести, хората пак ще свалят управляващите. Моментът е исторически, колкото и гръмко да звучи. Има някаква промяна сред хората. Тя тръгва от едно по-будно, активно и информирано малцинство, което е в София на жълтите павета, но според мен е това е „зараза” и няма как да бъде спряна.Но това, което е може би обезпокоително за протестиращите е, че държавата се научи да живее по този начин. Протестът е вече част от всекидневието на всички – не само на протестиращите, но и на останалите. Хиляди хора искат оставката на правителството, което засега не му пречи по абсолютно никакъв начин. Те продължават своята дейност, назначенията, овладяването на различни позиции във властта и скандалите. А притеснителното е, че големият скандал, тоест разделението между власт и граждани, тази бездна между тях засенчва много малки конкретни скандали, които правителството продължава да произвежда. На фона на всичко друго те остават донякъде скрити.

Правителството е стабилно в парламента, а хората отвън искат оставката му. В БСП се чуха някакви критики срещу лидера Сергей Станишев, които обаче заглъхнаха. Смятате ли, че самите социалисти са единодушни помежду си по отношение на лидера си и дали можем да очакваме някаква промяна от там?

Аз лично не се надявам на промяна от там. Но различни гласове в БСП има. Дори бившият президент Георги Първанов вчера имаше телевизионна изява, в която отново директно отправи своите критики срещу настоящия лидер на партията Сергей Станишев. Но наистина не очаквам нищо да се свърши отвътре, защото единствената мотивация на хората, които имат мнозинство в Народното събрание е да държат властта и това личи.

Настървението, с което започнаха управлението си, овладяването на ДАНС буквално за часове с този ескпресно променен закон и експресно избран председател, макар и оттеглен после продължава и в другите сфери. Всеки ден имаме назначения, за които „скандални” и „противоречиви” са много леки думи. Хора, които се поставят на определени позиции, имат зад гърба си скандална биография и всичко това продължава.

Според мен затова единствената им мотивация е да стоят вътре във властта и те много добре осъзнават, че всъщност докато хората навън са весели и оригинални не им пречат по никакъв начин.

Освен това забелязвам едно стягане на редиците сред управляващите, които започнаха да се държат все по-арогантно. Примерно посланиците на Франция и Германия излязоха със съвсем безпрецедентно общо писмо, в което на практика подкрепиха протестиращите и позицията на президента. А реакцията на част от управляващите беше като през 1983. Те определиха писмото като намеса във вътрешните работи на България.

Бездната, за която споменах по-горе става все по-голяма. Едните управляват, без изобщо да се интересуват от останалите, а от другата страна протестиращите не са готови на абсолютно никакъв компромис.

Какъв очаквате да бъде резултатът от протестите? Формално можем да кажем, че те са успели, след като назначението на Делян Пеевски беше оттеглено. Целите обаче постепенно нараснаха. Кое е реално изпълнимо и хората трябва да се обединят около него, за да го постигнат?

Всъщност целта на протеста не е изпълнена, защото още от първата вечер хората скандираха „оставка” пред сградата на Министерския съвет. Те искаха оставката на премиера Пламен Орешарски. Пеевски беше само поводът.

Много често се чуват някои анализатори или представители на управляващите, които казват: „Какво искат тези весели и шарени хора по улиците? Те нямат конкретна цел”. А тя е съвсем конкретна - оставка.

От тук нататък вариантите са поне няколко. Единият е да продължат да упорстват, което означава, че правителството ще продължи да овладява властта и да управлява. Това е необходимо, разбира се. България има нужда от управление.

От друга страна обаче прогнозата ми е, че протестите няма да спрат. Може да утихнат за малко, защото все пак е лято – сезон, който активните хора използват и за почивка. Но това напрежение няма как да изчезне. Тоест, има вероятност протестите да затихнат леко и през септември да започнат с нова сила. И затова още в самото начало беше ясно, че това правителство си е отишло. От момента, в който толкова хора поискаха неговата оставка, е само въпрос на време. Месец по-късно обаче ми изглежда, че това време може да се окаже изненадващо дълго.

Как коментирате гладната стачка, която провежда Едвин Сугарев? Какъв е смисълът от такъв вид протест?

Позволете ми да не коментирам тази тема. Това е много сериозно лично решение и не е удобно да го коментирам.

Какво е вашето мнение за това, което вече споменахте -  че няколко посланици на европейски държави изразиха съвсем открито позицията си в подкрепа на протестите? Как приемате реакцията на управляващите, че това е намеса във вътрешните работи на България?

Като неадекватна. България е част от Европейския съюз. През последните 20 години обявяваната цел на всички български правителства е тя да бъде част от него и да споделя същите ценности. България е подписала куп документи, които установяват върховенство на закона, демокрация и т.н. Така че не знам защо някои се изненадват от подобна позиция. Някой трябва да брани ценностите, заради които Европейският съюз съществува. След като не се вижда някой сред управляващите да го прави, посланиците са в пълното си право.

Но дори ако погледнем и по-цинично, става дума за парите на техните данъкоплатци и те го споменават в писмото. Защото най-голямата част от еврофондовете, които пристигат в България са отделени от джобовете на германци и французи. И когато имаш олигархичен модел на управление и голяма част от еврофондовете отиват в определени фирми, свързани с определени партии, които са на власт, тогава те са в пълното си право да зададат въпроса къде отиват техните пари. И защо нормалният германски и френски гражданин, които работят и отделят за данъците си трябва да хранят мафията в България. Въпросът е резонен.

Как отразяват протестите българските медии? Четейки ги човек има усещането, че в статиите става дума за две съвсем различни държави. Какъв е вашият коментар за начина, по който едни и същи събития се представят от различните медии?

Бездната, за която споменах е и в тази сфера. На единия бряг има управляващи, които наистина не разбират какво се случва, както и факта, че голяма част от обществото се събужда и хората започват да предявяват правата си. На този бряг се намират също и една голяма част от медиите, които тиражират една измислена ситуация, каквато не виждаме в България.

Но добрата новина е все пак, че основните и по-големите медии изглеждат някак по-свободни през последния месец. Вече може да се споменават думите „мафия” и „олигархия”, вече може да се говори за Пеевски. Преди това този човек не беше споменаван никъде.

Тоест има малко повече свобода и съм по-скоро обнадежден, защото хората знаят, че манипулативните медии, които показват фалшивата ситуация са всъщност такива. И според мен тяхното влияние е много малко. Докато големите медии действително се държат много по-добре.

Президентът подкрепи протестите, но след това срещу него започнаха критики от две страни. В някои медии се появиха компромати срещу него, а други го корят, че не прави нищо съществено, за да покрепи протестите практически. Как коментирате това?

Първият коментар е, че не бих искал да съм на неговото място, защото от една страна ако той иска да остане значима и призната политическа фигура няма друг избор освен да бъде на страната на протестиращите. От друга страна, конституцията ограничава неговите правомощия до там, че той няма право да се намеси в политическия процес, да „акушира” политическа алтернатива, да подпомогне някакви организации и хора да стигнат до общо решение. От тази гледна точка позицията му наистина не е лесна.

Но кампанията, за която споменахте се води от същите медии на мафията и вероятно някъде има център, който обработва определени тези, защото виждаме абсолютно еднакви материали, които се появяват в много медии. Това са така наречените „разкрития” за това кой стои зад протестите. Там прозира същото това комплексарско и ксенофобско отношение към света – че ние тук сме най-добрите, обаче някой друг е направил заговор срещу нас. Тоест, ако има протести, веднага трябва да разберем кой плаща на протестиращите. И никой от авторите на тези „компромати” не допуска, че може да има и свободни хора. Същото се случва и срещу други, малко по-свободни медии. Тоест, атаката е срещу всичко, което се държи малко по-нормално.

В политически план единственото, което се случва в България е формирането на така наречения реформаторски блок. Виждаме много затруднения, нещата текат доста бавно и според някои коментатори партиите, които се опитват да го оформят е трябвало да реагират по-бързо. Оптимист ли сте по отношение на създаването му и може ли той да бъде сериозна алтернатива на сегашната патова ситуация?

Отговорът ми може да звучи противоречиво. Аз съм едновременно оптимист за бъдещето на тази организация и в същото време не мисля, че тя може да бъде алтернативата, която очакват хората.

Тази формация, както и да се нарече в бъдеще, очевидно ще бъде фактор в българския политически живот, защото въпросът за влизането й в парламента изобщо не стои. Дори първите социологически проучвания вече го доказаха. Въпросът е, че голяма част от хората на площада наистина искат ново и безкомпромисно отношение към корупция, мафия, скрито управление, задкулисие, зависимости и т.н. А всяка от партиите, които се опитват да формират реформаторския блок има какво да крие от миналото. Всеки, който е съществувал преди това и е бил част от управлението има какво да скрие или най-малкото има за какво да бъде обвиняван.

Затова голяма част от хората трудно могат да приемат едно чисто техническо – механично обвързване на някакви стари партии. Съществува дори прочитът, че те едва ли не се съюзяват, за да не паднат от „борда”.

Мислите ли, че една национална стачка, каквато заяви, че ще обяви Константин Тренчев ще има резултат? Защо профсъюзите в България са извън протестите? Защо е така?

Приемам подобни изявления със смях, защото профсъюзите в България са също част от тази „фасадна” демокрация, срещу която протестират хората в момента. Сега не е време да анализираме какво са правили и в чий интерес са играли през годините.

Но истината е, че те не могат предизвикат национална стачка. Дори и двата големи синдикати да излязат и да обявят такова нещо, как си представят, че ще го направят? Те имат влияние над две производства, където има миньори и още 1-2 други бивши големи държавни заводи и толкова. Всъщност голяма част от хората изобщо не са обвързани в профсъюзи, дори ако някои формално отчисляват няколко стотинки от месечните си заплати към някакъв профсъюз.

За разлика от Гърция профсъюзите в България не могат да направят нищо. Те могат да докарат организирано с автобуси 300 миньори и край. Това, освен провокация не виждам каква друга роля може да изпълни.

Категории: Политика България протести правителство Иван Бедров
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus