Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Протестът активно блокира излъчването на лидери

12 Юли 2013 / 18:07:26  Анастасия Балездрова
4993 прочитания

Театралният и кинорежисьор Явор Гърдев е един от най-утвърдените български творци. Той е автор на голям брой продукции – театрални спектакли, интердисциплинарни проекти – видео и арт изпълнения, радиопиеси и един филм, отличен с наградата „Сребърен Св. Георги“ за режисура на 30-то издание на кинофестивала в Москва. Режисьорът е носител на много национални и международни награди, сред които Berliner Grand Prix Europe за най-добра европейска радиодрама за „Атолът“ през 1999.

Явор Гърдев подкрепя и участва в протестите, които последваха назначението на Делян Пеевски за директор на ДАНС и продължават вече 29 дни. В интервю за GRReporter той анализира събитията и представи своя поглед върху тях.

Как коментирате факта, че ситуацията в България през последните седмици стана обект на дискусия в Европейския парламент?

Европейският съюз, макар и още нехомогенен, в някаква степен вече е единно тяло, макар и изграждащо се. И е естествено, когато съществува проблем в някоя от частите на това тяло, главата да започне да се интересува от него. Когато има вълнения е напълно логично да се предизвика такъв дебат. Въпросът е доколко този дебат в европейския парламент може да проясни ситуацията в България на евродепутатите. България има много вътрешни политически особености, които са абсолютно непроницаеми за външно око и са базирани по-скоро на битови взаимоотношения и интереси в самата страна, отколкото на някакви политически принципи. Така че събитията могат да бъдат обяснени на тези хора и разбрани от тях трудно.

Зелените се диференцираха от Партията на европейските социалисти, която обикновено подкрепят. На какво смятате, че се дължи това?

Това не е нещо неочаквано за мен. Всяка партия реагира по свой начин на определени политически въпроси. Това е нормална демократична практика, не е нужно да се очаква, че Зелените във всеки един от случаите ще подкрепят социалистите. Явно е, че по множество политики те са съгласни, но пък по други не можем да очакваме това. В този смисъл предполагам, че те са се солидаризирали с българските Зелени. Зелените не са представени в българския парламент и не е самоочевиден фактът, че те биха се коалирали с ляво правителство в България. Българските Зелени са по-особен случай. Разбира се, те са лява партия и пред тях самите стои въпросът ще влязат ли и по какъв начин в реформаторския блок. Предполагам, че в партията тече вътрешен дебат. Не го следя, но е логично да се мисли, че като прогресивна партия и партия на активисти, които имат определена точна кауза, това ще е партия със собствена позиция. Не зная дали ще стигнат до стабилно споразумение с десните партии, които са в реформаторския блок, но се надявам това да стане. Целта е обществено важна и си струва.

В едно от последните си интервюта сте заявил, че сте гласувал за партията на Зелените в България. С какво ви привлече?

Това, което ме привлече да ги подкрепя на последните избори, въпреки че традиционният ми вот до този момент не е бил за тях, е това, че прочетох програмата им и намерих там доста разумни неща, особено в сферата на данъчната политика. Те прадлагат доста разумно данъчно облагане, което е разделено спрямо доходите и представлява стимулиращ фактор едновременно за средната класа и за по-бедните. Предлагат справедливо облагане на богатите и липса на облагане до определен минимум за бедните слоеве. Това ми се струва резонна данъчна политика за България. Разбира се, споделям и основната кауза на Зелените, която като че ли е извън обсега на лявото и дясното. Естествено, някои от техните каузи са свързани с леви политики, но те са разумни и прогресивни.

Виждате ли вероятност за успех в сформирането на този реформаторски блок?

Сложността на ситуацията е голяма, тъй като реално възниква нов градски политически субект. Той представлява специфична градска прослойка, която търси да излъчи свое политическо представителство и да има голямо влияние в българската политика. Този, който успее да артикулира най-точно исканията и политическите интуиции на този появил се субект би бил важен фактор в следващия парламент.Разбира се. Аз дори мисля, че той трябваше да се сформира доста по-бързо. Даже в определен смисъл си мисля, че българските политици не можаха да реагират на политическия момент и това засяга всички зони на политическия спектър. Не можаха да си дадат сметка какво точно се случва. Засега единствено реформаторският блок прави опити да избистри адекватна на процесите идентичност. Самият му опит да възникне е нещо такова. С интерес очаквам какво ще се случи в тази зона. В другите зони наблюдавам тиражиране на изветрели и демодирани коментари на случващото се и интерпретиране в отживяла терминология. Не се предлагат обяснителни открития, които да задоволяват изискванията на момента. Сложността на ситуацията е голяма, тъй като реално възниква нов градски политически субект. Той представлява специфична градска прослойка, която търси да излъчи свое политическо представителство и да има голямо влияние в българската политика. Този, който успее да артикулира най-точно исканията и политическите интуиции на този появил се субект би бил важен фактор в следващия парламент.

Коя е алтернативата за управлението на България при предсрочни избори?

Нямам точна прогноза за това какво би се случило на близки избори. Това ще решат избирателите. Въпросът е в това, че една много важна за обществото и непредставена в парламента прослойка се разбунтува и според мен ще се опита да изпрати там свое представителство. ГЕРБ се оказа партия непредставителна за тази прослойка, която е икономически активна и е важна част от българския обществен живот.

Как виждате бъдещето на протестите и докога смятате, че ще оцелее този кабинет?

Нямам такова предвиждане. В момента се наблюдава феномена на активиращия се инат, който е много важен фактор в дадения момент. При такава нечуваемост в един миг упоритостта започва да се превръща в основна съставка на политическото действие. И, разбира се издържливостта.

Смятате ли, че протестите вече са излъчили някакви неформални лидери?

Протестът не разрешава да бъде оглавен и обязден. Явно осъзнава себе си като колективен политически организъм, воден от интуицията за пряка демокрация. Това е интересно. Но пряка демокрация в чист вид е невъзможна тук. Остатъци от тази форма днес се наблюдават в Швейцарските кантони например, но за да се върнем към нея в чистия й вид ще ни трябва машина на времето с дестинация Древна Гърция.Това, което ми направи впечатление е, че самият протест активно блокира тази възможност. Определени сегменти от протестиращите просто не припознават лидери и лица на протеста. Протестът не разрешава да бъде оглавен и обязден. Явно осъзнава себе си като колективен политически организъм, воден от интуицията за пряка демокрация. Това е интересно. Но пряка демокрация в чист вид е невъзможна тук. Остатъци от тази форма днес се наблюдават в Швейцарските кантони например, но за да се върнем към нея в чистия й вид ще ни трябва машина на времето с дестинация Древна Гърция. За такова държавно устройство е необходим преди всичко демос, тоест класа на свободните граждани, в чиито редове обаче няма как да се окаже масата на работната сила.

Как коментирате ролята на медиите в този процес?

Медиите се държат според очакваното. Тяхната линия се определя от това на кого са собственост. Оттам варира и интерпретацията на събитията.

Виждате ли все пак някакъв стремеж към по-голяма обективност в сравнение с периода преди изборите?

Не, по-скоро виждам по-радикални крайности в интерпретациите. Има медии, които си затварят очите и медии, които ги отварят. Някои ги затварят твърде силно, други ги отварят много широко. На места си правят оглушки, на други се стига до свръхинтерпретации... Пак казвам, това е в зависимост от собствеността върху тези медии и степента на автоцензура. Националната телевизия до този момент се държи достойно.

Смятате ли, че решението на президента да подкрепи протестите може да им даде по-силен стимул да доведат до промяна на статуквото?

Нямам представа. Не мога да преценя дали това е така или не.

Мислите ли, че намерението на синдикалния лидер Константин Тренчев да обяви национална стачка идва късно? Или може би то няма да доведе до някакъв съществен резултат?

Честно казано, също не мога да предвидя последствията от такова нещо, особено през тези летни месеци. Нямам идея по какъв начин то би могло да се отрази на политическия процес. Разбира се, ако това се случи на есен нещата ще бъдат съвсем други, тъй като политически важните сезони в България – а такива има – не съвпадат точно с лятото. Времето на сериозните политически предизвикателства у нас идва през есента и завършва на пролет.

Снимки на Явор Гърдев: Калин Николов

Ако трябва да оприличите ставащото в България с някое литературно или театрално произведение, какво би било то? От кой жанр?

Гротеската, фарсът и битовата драма са неизменно присъщите на нашата политика жанрове. Най-много да се стигне до мелодрама от ниска проба. За трагедия и комедия липсва смелост на целите и обем на духа.

Категории: Политика протести градска прослойка лидери Явор Гърдев реформаторски блок партия на Зелените
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus