Галерия

1

Театралният и кинорежисьор Явор Гърдев е един от най-утвърдените български творци. Той е автор на голям брой продукции – театрални спектакли, интердисциплинарни проекти – видео и арт изпълнения, радиопиеси и един филм, отличен с наградата „Сребърен Св. Георги“ за режисура на 30-то издание на кинофестивала в Москва. Режисьорът е носител на много национални и международни награди, сред които Berliner Grand Prix Europe за най-добра европейска радиодрама за „Атолът“ през 1999.

Явор Гърдев подкрепя и участва в протестите, които последваха назначението на Делян Пеевски за директор на ДАНС и продължават вече 29 дни. В интервю за GRReporter той анализира събитията и представи своя поглед върху тях.

Как коментирате факта, че ситуацията в България през последните седмици стана обект на дискусия в Европейския парламент?

Европейският съюз, макар и още нехомогенен, в някаква степен вече е единно тяло, макар и изграждащо се. И е естествено, когато съществува проблем в някоя от частите на това тяло, главата да започне да се интересува от него. Когато има вълнения е напълно логично да се предизвика такъв дебат. Въпросът е доколко този дебат в европейския парламент може да проясни ситуацията в България на евродепутатите. България има много вътрешни политически особености, които са абсолютно непроницаеми за външно око и са базирани по-скоро на битови взаимоотношения и интереси в самата страна, отколкото на някакви политически принципи. Така че събитията могат да бъдат обяснени на тези хора и разбрани от тях трудно.

Зелените се диференцираха от Партията на европейските социалисти, която обикновено подкрепят. На какво смятате, че се дължи това?

Това не е нещо неочаквано за мен. Всяка партия реагира по свой начин на определени политически въпроси. Това е нормална демократична практика, не е нужно да се очаква, че Зелените във всеки един от случаите ще подкрепят социалистите. Явно е, че по множество политики те са съгласни, но пък по други не можем да очакваме това. В този смисъл предполагам, че те са се солидаризирали с българските Зелени. Зелените не са представени в българския парламент и не е самоочевиден фактът, че те биха се коалирали с ляво правителство в България. Българските Зелени са по-особен случай. Разбира се, те са лява партия и пред тях самите стои въпросът ще влязат ли и по какъв начин в реформаторския блок. Предполагам, че в партията тече вътрешен дебат. Не го следя, но е логично да се мисли, че като прогресивна партия и партия на активисти, които имат определена точна кауза, това ще е партия със собствена позиция. Не зная дали ще стигнат до стабилно споразумение с десните партии, които са в реформаторския блок, но се надявам това да стане. Целта е обществено важна и си струва.

В едно от последните си интервюта сте заявил, че сте гласувал за партията на Зелените в България. С какво ви привлече?

Това, което ме привлече да ги подкрепя на последните избори, въпреки че традиционният ми вот до този момент не е бил за тях, е това, че прочетох програмата им и намерих там доста разумни неща, особено в сферата на данъчната политика. Те прадлагат доста разумно данъчно облагане, което е разделено спрямо доходите и представлява стимулиращ фактор едновременно за средната класа и за по-бедните. Предлагат справедливо облагане на богатите и липса на облагане до определен минимум за бедните слоеве. Това ми се струва резонна данъчна политика за България. Разбира се, споделям и основната кауза на Зелените, която като че ли е извън обсега на лявото и дясното. Естествено, някои от техните каузи са свързани с леви политики, но те са разумни и прогресивни.

Виждате ли вероятност за успех в сформирането на този реформаторски блок?

Сложността на ситуацията е голяма, тъй като реално възниква нов градски политически субект. Той представлява специфична градска прослойка, която търси да излъчи свое политическо представителство и да има голямо влияние в българската политика. Този, който успее да артикулира най-точно исканията и политическите интуиции на този появил се субект би бил важен фактор в следващия парламент.Разбира се. Аз дори мисля, че той трябваше да се сформира доста по-бързо. Даже в определен смисъл си мисля, че българските политици не можаха да реагират на политическия момент и това засяга всички зони на политическия спектър. Не можаха да си дадат сметка какво точно се случва. Засега единствено реформаторският блок прави опити да избистри адекватна на процесите идентичност. Самият му опит да възникне е нещо такова. С интерес очаквам какво ще се случи в тази зона. В другите зони наблюдавам тиражиране на изветрели и демодирани коментари на случващото се и интерпретиране в отживяла терминология. Не се предлагат обяснителни открития, които да задоволяват изискванията на момента. Сложността на ситуацията е голяма, тъй като реално възниква нов градски политически субект. Той представлява специфична градска прослойка, която търси да излъчи свое политическо представителство и да има голямо влияние в българската политика. Този, който успее да артикулира най-точно исканията и политическите интуиции на този появил се субект би бил важен фактор в следващия парламент.

Коя е алтернативата за управлението на България при предсрочни избори?