Гръцкият поет-нобелист Йоргос Сеферис, е роден във Вурла, недалеч от Смирна. В есето си “В светлината на октомври” френският писател Ив Бонфуа пише за него: “Не е без значение, че едно дете е живяло през лятото, между рибари и лозя, и в Смирна, голямо “ехтящо” пристанище, където Европа и Азия, времето и извънвремевото, ритуалът и търговията се сгодяваха пищно за очарованото съзнание; след което последва трагичната развръзка за цял един народ, в кръв и отчаяни сълзи, разделен завинаги от благодатната родна земя”. Малоазиатската катастрофа - най-голямото поражение в новата история на Гърция -  с която завършва първоначално успешната, посрещната с френетичен ентусиазъм от гръцкото население и приветствана като начало на реализирането на идеологията на “Мегали идея” военна кампания (1919-1922), отеква в стиховете на Сеферис като национална трагедия:

“Всичко, което обичах, изчезна завинаги с къщите
нови в предишното лято
и рухнали вече под есенен вятър.”  

Днес паметниците на ислямското изкуство определят архитектурния облик на града. Хисар джамия, една от най-старите и най-големите в него, е построена през 16 век и има богато украсен интериор и интересни мимбар (амвон) и михраб (ниша, гледаща към Мека). Тя, както и някои други джамии, интересни образци на ислямската архитектурна естетика - Салепджиоглу, Шадърван и Конак - са разположени недалеч от или в самия квартал на градския пазар Кемералтъ. В неговите дюкяни могат да бъдат намерени антики, изящна бижутерия, изобилие от подправки и прочутите измирски стафиди. Рибните ресторанти на пазара сервират местни специалитети.

”Смирна, Родос, Сиракуза, Александрия,
закрити градове като топлите кепенци
с аромати на златни плодове и билки”.
                
    е предал в стиховете си тази атмосфера на Леванта Г. Сеферис, рожба на гръцката диаспора, който наред с един друг нейн представител с универсално звучене - александриеца К. Кавафис, превръща своето съвремие в митология.