Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Без бежанската вълна през световните войни светът нямаше да познава Айнщайн и Гершуин

05 Ноември 2015 / 15:11:27  GRReporter
2615 прочитания

Световноизвестният български музикант Теодосий Спасов посети Атина по повод на откриването на 11-та Световна среща на българските медии. За българския виртуозен изпълнител на кавал това е едно от многото посещения в Гърция, където е работил с известни музиканти като Дионисис Савопулос и Василис Папаконстантину.

В интервю за GRReporter той разказа за първите си участия на гръцка сцена, взаимодействията между музикалните традиции на балканските страни, глобалността на музиката и призова към хуманно отношение към бежанците, които пристигат в Европа.

С Теодосий Спасов разговаряха Мария Спасова и Анастасия Балездрова.

Г-н Спасов, кога започнахте да работите с гръцки музиканти? С кои от тях сте имали сътрудничества?

В средата на 80-те години, може би през 1985 започнахме да идваме в Гърция и да правим турнета заедно с моята студентска група „Джаз линия”, която вече не съществува. Тогава в състава ѝ бяха Веселин Койчев (китара), Дочо Панов (бас китара), Радул Начков (барабани) и певицата Йълдъз Ибрахимова. Имахме десетки концерти на открито и в зали, включително и съвместни изяви с една гръцка група на име „Искра”. Един от изпълнителите беше американец, а другите бяха гърци. С тях си разделяхме концертите. Помня, че още от тогава имахме почитатели, които пътуваха заедно с нас. Толкова ни харесваха.

Започнаха да ме питат дали съм чувал за Джетро Тъл и Ян Андерсън. Аз отговорих, че не съм, а те ми казаха, че свиря като него. Те ми дадоха за пръв път да чуя записи на касетки и установих, че в българската традиция има доста близки допирателни с музиката на Джетро Тъл и Ян Андерсън, който пее свирейки. Това е нещо, което съществува при нас.

Имам много приятни спомени. Тогава бях само 25-годишен. През 90-те години започнах да работя много по-активно. Получих покана за участие във фестивал за солови инструменти заедно с колеги от Румъния и другите балкански страни. Там дойде известният гръцки музикант Дионисис Савопулос, запознахме се и се харесахме взаимно. Той ме помоли да изсвиря нещо от неговия репертоар и така започнах да свиря в неговите проекти като специален гост. Мога да кажа, че познавам Гърция благодарение на Дионисис Савопулос и концертите. Знам колко е красива и какви места има. По време на работата с него сме имали съвместни изяви и с Василис Папаконстантину. Запознах се с много гръцки музиканти и заедно с басиста в групата на Дионисис, Костас Теодору организирахме издаването на един албум, който съдържа джаз и балканска етно музика. Поканихме около 15 гръцки музиканти, които работят в тази посока. Името на албума е „Echotopia”. Моето присъствие тук по някакъв начин дава някакво отражение и впечатление на хората, които работят в посока на смесването на жанрове, стилове и влияния в музиката.

Свързва ли ни музиката на Балканите?

Да. Аз организирам фестивала „Жълтите павета” в Театъра на Българската армия. Тази година се проведе вторият на тема „Испанското влияние в световната джаз музика”.  Моят колега Любомир Денев беше на този фестивал и когато го срещнах по-късно ми каза, че му е харесал много. И сподели, че ако човек се потопи в музиката дълбоко във времето, ще усети, че тя е еднаква за всички народи, за всички човешки същества. Някъде далеч корените са едни и същи.

Смятате ли, че на Балканите сътрудничеството в областта на музиката е достатъчно?

Аз мисля, че не само в музиката, а по принцип няма сътрудничество. Години наред световните политически интереси са ни разделяли. Ние знаем много повече за Запада или за Североизтока, отколкото за нас на Балканите. Имаме нужда да се запознаем на ново и да се сближим истински, както ни е съдено да бъдем. Защото много преди тези процеси през 19-ти и 20-ти век нещата са били много по-близки между нашите народи.

Автографът на Теодосий Спасов за читателите на GRReporter

Предвид големия ви опит с работата с гръцки музиканти, можем ли да говорим за някакви особени характеристики на гръцкия джаз? Отличава ли се той с нещо или по-скоро можем да говорим за балкански джаз, който внася нещо в световната сцена или пък въобще сме твърде далеч от модерните тенденции в джаза?

Ако искаме да сме справедливи, първо трябва да отбележим, че всяка държава има своя облик в музиката си и същевременно близки допирателни с останалите държави. Например ако анализираме географски Гърция, влиянията са средиземноморски, островни, дори африкански. Колкото повече се отива на север към границата те стават тракийски и планински, каквито има и в България. В Румъния музиката носи полъха на Севера и колкото по на юг стига, става близка до добруджанската, северняшката музика на България.

Категории: Музика Теодосий Спасов 11та Световна среща на българските медии в Атина джаз взаимодействия в музиката бежанска вълна
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus