Галерия

1

Вивиан Ефтимиопулу е специалист по комуникации и коментира професионално в сайта protagon.gr церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон.

Едно от нещата, които научаваш като специалист по комуникации, при организирането на големи и масови културни прояви, е да оценяваш отзвука и значението на всяко събитие без да се влияеш от личния си вкус. Вечерта на 27 юли обаче, по време на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон, не беше необходимо човек да е много запознат с организирането на мащабни зрелища, за да разбере, че британците начело с режисьора Дани Бойл отвориха нова страница в историята си.

Досега това, което знаехме като рецепта за церемонията по откриване на Олимпийски игри беше грандиозното представяне на историята на страната-домакин чрез множество политически и исторически символи, характерни за тази страна и лесно разпознаваеми от зрителите в целия свят. Дозата фолклор зависеше пряко от таланта на режисьора на церемонията. Колкото по-голям талант съществува, толкова по-малко фолклор се използва.

Британците обаче избраха един съвършено различен път, и така вместо да ни разкажат собствената си история, решиха да ни представят историческото развитие на институциите си, заедно с всичко онова, което те самите вярват, че им е позволило да станат велики.

Режисьорът ни предупреди доста рано, че идиличната британска природа, естествените рамки, в които се е развила тяхната култура, не трябва да ни подмамва. Каза го чрез думите на уродливия роб Калибан в „Бурята” на Уилям Шекспир: „Не се страхувай — островът гъмжи от шумове, мелодии и звуци, изпълващи слуха със сънна сладост и винаги безвредни” (превод Валери Петров).

Индустриалната революция, демокрацията, човешките права и феминистките движения, свободата на бизнеса, грижата за слабите чрез общественото здравеопазване, културното многообразие, навлизането в дигиталната епоха с изобретяването и развитието на интернет, това бяха „чудесата”, шумовете, които гъмжат на острова, за които ни говори в началото Калибан.

И какво друго са институциите освен инструмент? И след като ни показаха „инструментите”, британците ни обясниха какво са направили с тях, как те са подпомогнали хората в частния им живот, символизиран от „типичния британски дом”, появил се в един момент в центъра на стадиона. В пресечната точка между частното и общественото, в рамките на личната свобода, британците развиха поп културата, рок музиката, изцяло техни символи, които обаче се превърнаха в придобивка на цялото човечество. От един момент нататък церемонията по откриването разказваше историята не на Великобритания, а на цялата планета.

Британците показаха самочувствието си спрямо институционалните рамки, позволяващи индивидуалното съзидание, чрез още едно мощно и емблематично свое оръжие – хумора.  Институциите са толкова важни, че за никого не е проблем да се пошегува малко с лицата, които ги представляват, нямат проблем нито самите лица, нито дори самата Кралицата.

Церемонията завърши като ни припомни два основни принципа: Първо, демокрацията има отношение главно към благоденствието на отделния човек, който обаче не може да постигне нищо сам, и второ, в демократичните общества няма неоспорими авторитети. Запалването на олимпийския огън, най-голямата чест за този, на когото е възложено, бе извършено от група младежи, като по този начин бяха подчертани двата посочени принципа. Малко по-рано олимпийският огън бе внесен на стадиона не от британци, а от осем души, отстоявали принципите на хуманността чрез своите борби за индивидуални или човешки права.

В заключение Вивиан Ефтимиопулу казва: „Дали церемонията е била добра (какво означава това?), скучна, по-лоша или по-хубава от „нашата”, не съм компетентна да коментирам или да преценявам. Разбира се, в областта на комуникациите има един основен принцип: когато публиката се оглежда в посланието, което изпращаш, и започне да прави сравнения, тогава твоята мисия е изпълнена и то успешно. Както написа и Андонис Карпетопулос, добър приятел, в Twitter: “Прекрасни са англичаните! Модерни, прагматични, самоуверени. Казват ти: “Каним те за малко в нашия град за Игрите. Няма да повтаряме, а ти както искаш!” . И е точно така.