420 милиона евро е струвала през изминалата година на гърците дребната корупция. Въпреки че сумата е висока тя е значително по-ниска от 2011, когато е била 554 милиона евро.
Според председателя на гръцкия филиал на неправителствената организация „Прозрачност без граници” Костас Бакурис това се дължи на икономическата криза и намаляването на доходите на домакинствата. Той посочи, че в обществото вече прозира отчетливо тенденцията да отхвърли порочните практики, които изпращат милиони евро в черната дупка на сивата икономика.
Директорът на агенцията за социологически проучвания Public Issue Янис Маврис подчерта, че покачването на борбата с корупцията в дневния ред на правителството е една от основните причини за намаляването на случаите през 2012.
Според изследването държавният сектор води в „съревнованието” с частния сектор. Най-много от 12 000 участници в изследването са заявили, че им е бил поискан рушвет в болниците. Интересното тук е, че анализът на случаите показва, че корупцията е по-висока в администрацията, отколкото сред лекарския персонал. Те описват, че най-често са призовани да платят „нещо повече” за операции, за да бъдат вписани да по-добро място в списъка за терапия и за по-добро обслужване.
На второ място се нареждат данъчните управления, където обаче тенденцията е към намаляване на корупцията. Следват службите по градоустройство, министерството на транспорта, най-вече при издаването на шофьорски книжки, Националната система за осигуряване ИКА, общините, Националната електрическа компания ДЕИ, областните управления и хигиенно-здравните служби.
Средната сума на подкупите в държавния сектор възлиза на 1 228 евро, като по-голямата част от тях или 39,7 на сто са суми до 300 евро. В 36,3 на сто от случаите гражданите са били приканени да дадат суми между 300 и 1 000 евро и в 17,9 на сто – между 1 000 и 3 000 евро.
В частния сектор случаите на корупция са най-много в сектора на здравеопазването – 38 на сто. Следват адвокатите и юристконсултите с 13 на сто, банките с 4 на сто, автомобилният сектор (преминаването на годишен преглед) с 8 на сто. Средната стойност на рушветите в частния сектор е 1 442 евро.
Голямата разлика и една от причините за повишения процент в сравнение с държавния сектор е отказът за издаване на касови бележки. Тази разлика проличава най-осезаемо сред професиите, които са свързани с извършването на услуги: водопроводчици, електротехници и други технически професии. Корупцията сред тях е 5,3 на сто, но ако към нея бъдат добавени и оплакванията, че не издават касови бележки тя достига до 19,5 на сто.
Най-честите жертви на корупция са работодателите на свободна практика. Те по-често са мъже (26 на сто), отколкото жени (17,2 на сто). Обикновено са високообразовани хора на средна възраст.
Изследването също показва, че корупцията е най-висока в областта на Атина и Солун и в регионите, които се намират най-близо до центровете на управление.
От Прозрачност без граници плануват да създадат център за подкрепа на жертвите на корупцията, в които правни консултанти ще съветват гражданите как и къде да подават своите жалби, както и как да процедират в случаите, когато им поискат рушвет. Другата инициатива, която ще предприеме Прозрачност без граници е да утвърди стимули за гражданите, които подават информация за случаи на корупция, така наречените whistleblowers.
В същото време стана ясно, че само 13 на сто от физическите лица, които фигурират в списъка на 1 750-те притежатели на голямо имущество са били посетени от икономическите инспектори през последните две години. Заслужава да се отбележи, че гръцката държава е наложила данъци в размер на 49,5 милиона евро, но не се очаква да събере повече от 6,8 милиона евро.
Все пак през последните пет месеца проверките са се увеличили, вследствие на което са били инспектирани 113 души и потвърдени данъци в размер на 31 милиона евро. От тях обаче данъчните власти са събрали едва един милион.
През 18-те месеца, които изминаха от създаването на специалните екипи за проверка на притежателите на голямо имущество бяха разследвани само 119 случая, бяха потвърдени данъци в размер на 18 471 000 евро и събрани едва 5 887 000 евро.
Междувременно атинската прокуратура започна наказателно гонение срещу трима бивши министри, които ще седнат на подсъдимата скамейка за укриване на данъци. Данните срещу тримата бивши членове на парламента бяха предадени на правосъдието от компетентната парламентарна комисия, която проверява имуществените декларации на народните избраници.
Става дума за бившия заместник - министър в правителствата на Нова демокрация Петрос Дукас, който е обвинен в укриване на доходи в степен углавно престъпление. Според декларацията, която е подал през 2010, имуществото му е намаляло с 1,1 милион евро в сравнение с 2009. Според преценката на прокурора политикът не е успял да даде убедително обяснение за тази промяна. Петрос Дукас твърди, че конкретната сума е била пренесена от спестовна в инвестиционна сметка.
Другите двама политици – бившите министри Янос Папандониу от ПАСОК и Георгиос Вулгаракис от Нова демокрация ще бъдат съдени, понеже в списъка на Лагард бяха намерени сметки на имената на техните съпруги, които те не са вписали в имуществените си декларации.