Галерия

1

Голямото мнозинство от гръцките избиратели гласуваха за партии, които се намират в рамките на конституционната дъга, независимо от разликите помежду им. Силата на партиите, които са на ръба или извън тези граници е много малка, за да заплаши демокрацията и да ни накара да потърсим алтернативи за нейната реогранизация в рамките на една militant democracy.

Така че това в Гърция не може да се случи, но с продължението на дискусията на практика засилваме и узаконяваме формации, които принадлежат на екстремистката десница. Смятам, че всяка демокрация има своите собствени средства и инструменти, които може и трябва да използва.

След юни 2013 съществува възможността гръцкият парламент да бъде обявен за ревизионен и да бъдат направени промени в конституцията. Ако това се случи гръцката държава трябва да помисли за въвеждането на по-резултатни начини, за да се предпази от партийни формации на политическите крайности, които в бъдеще могат да се появят с по-заплашителна форма. Така ще може да се защити по-добре, отколкото сега, в рамките на действащата конституция.

Споделяте ли мнението, че на следващите избори гърците ще са изправени пред дилемата СИРИЗА или Златна зора?

Личното ми мнение е, че това мнение е прекалено. За мен това не е дилема. Понеже тече една публична дискусия за крайностите в Гърция бих искала да подчертая, че в една партийна система съществуват крайности. Но те не са изразени така, както се подразбира в конкретната противопоставеност.

Партийните системи не са основани на логиката на еквивалентността. В една партийна система можеш да имаш силна левица и сегментирана десница или пък да имаш силен център и слаби крайности. Може да важи и обратното: крайностите да са силни, без това да означава, че са еквивалентни да другия полюс на оста. Т.е. фактът, че имаш силна десница не означава, че левицата е също толкова силна.

Не смятам, че СИРИЗА е противоположността на крайната десница. Това е прекалено опростяване на нещата и трябва да сме много внимателни с тях, въпреки че в СИРИЗА съществуват тенденции, които изразяват крайни позиции. Също така отделни представители на партията от време на време изразяват крайни позиции, но това не означава, че те “кореспондират” по някакъв начин с екстремистката десница. Или, че едното политическо пространство подхранва другото.

Мисля, че изборите през юни 2012 показаха и социологическите проучвания доказват, че борбата е между СИРИЗА и Нова демокрация. До момента данните показват, че хватката между радикалната левица и дясноцентристкото пространство се борят рамо до рамо. Ако следващите избори не се отдалечат във времето или не се случи нещо драстично по-различно от днешната ситуация мисля, че основните опоненти ще бъдат тези две партии.

Няма да има противопоставяне левица – десница или крайня левица – крайна десница. Борбата ще бъде насочена повече към политическия център, ако мога да се изразя образно.

Колкото до силата на другите партии, както и силата на Златна зора смятам, че все още е рано да говорим за тях.

Следващият парламент ще бъде много по-различен и това ще зависи от раздробяването. Нека не забравяме, че на изборите през май 2012 три политически формации не успяха да влязат в парламента за много малък брой гласове. Промяната ще проличи от това дали по-малките партии ще успеят да влязат.

Мнението ми е, че трябва да съсредоточим вниманието си върху неща, които проличаха още през май миналата година. Например дали Зелените еколози и либералите ще успеят да спечелят 3 на сто от гласовете и да влязат в парламента? Дали радикалната десница, която се представлява от партия ЛАОС е окончателно погълната от другите или ще успее да се завърне. Нищо не е окончателно. Гледаме на изборите от миналата година като на началото на една нова ситуция за вече установената политическа система. В действителност обаче те бяха началото на някои промени. Но все още не знаем колко дълбоки ще бъдат и кога ще завършат. Бих казала, че най-малкото, от което се нуждаем, за да отговорим на тези въпроси е време.