Проблемът е, че българите, които живеят в чужбина според закона трябва да минават по по-сложната процедура предвидена за чужденци. На дискусия, която откри информационен портал www.cross-bg.net заедно с партия на българите живеещи в чужбина „Другата България” стана ясно, че законодателството е променено през 2009 г. и процедурата е съкратена на шест месеца, но все още стои проблемът пред социалните служби, които трябва да извършат своето проучване за средата, в която ще живее детето, за да дадат мнението си за бъдещите осиновители.
В петиция до Омбудсмана на Република България ПП "Другата България" изрази настояването си за промяна на рестриктивния член 110 от Семейния кодекс, според който: "Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната."
В дискусията на информационна агенция КРОСС учасваха представители на Министерство на правосъдието, представители на омбудсмана Гиньо Ганев, депутати от различни политически сили, представители на Държавната агенция за българите в чужбина, представители на Държавната агенция за закрила на детето и др.
Процедурата
Основните проблеми свързани с родителските права и с включването на децата в регистъра за осиновяване, са решени с текстовете на новия Семеен кодекс, които влязоха в сила от 1.10.2009 г., каза Валентина Богданова - член на Комисията за образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта – КБ. „Срокът, в който непотърсените от родителите си деца могат да бъдат предложени за осиновяване е намален от 3 години на 6 месеца. Законовите норми, обаче, не могат да решат един друг проблем, който съпътства дейността на държавните органи. Българските семейства, кандидати за осиновители, търсят здрави българчета до 3 години. Те не проявяват интерес към преобладаващата част от децата в регистрите - ромчета, деца с увреждания или по-големи. Тези деца разчитат основно на международно осиновяване. Новите законови текстове ускоряват и тези процедури - ако в срока за национално осиновяване никой не прояви интерес към детето - то се включва в регистъра за международно осиновяване. Намирам за правилно да се изчерпят всички възможности български деца, лишени от родители, да се отглеждат в български семейства” заявява г-жа Богданова.
„С новия Семеен Кодекс, приет на 1.10.2009 година, се промениха и законовите разпоредби, /по-точно глава 8/, свързани с осиновяването.
След направените промени в закона, българите, които живеят в чужбина се приравняват към чужденците и им се налага да подават документи за осиновяване на българско дете според Международната процедура.
Промяна, която дискриминира българите живеещи в чужбина
Според г-жа Богданова, приетите промени в закона нарушават равенство на българите и дискриминират тези, които временно или постоянно пребивават в чужбина. Според Чл.6 ал.2 на Конституция на България: Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Във връзка с това създадохме Гражданска Инициатива за равни права при осиновяването.
Бихме искали промяна в закона, който не нарушава правата ни като български гражданин независимо от местоживеенето ни:
1.Внасяне на социален доклад директно в министерство на Правосъдието без минаване през акредитирани агенции.
2. Български граждани живеещи постоянно, но със запазено българско гражданство в чужбина да бъдат третирани като такива и да имат предимство пред чужденците относно осиновяване.Това в предвид, че за децата е нужно да им се предостави шанс да израстнат първо в етническа позната среда и език. Все пак и в чужбина ние говорим в семействата си на български език и имаме и такава култура.”
„Що се отнася до трудностите за български граждани кандидат-осиновители, които живеят извън страната, не би трябвало да има никакви ограничения в законодателството за българи кандидат-осиновители и не би трябвало да има никакви различия спрямо българските граждани, живеещи в страната” каза г-н Ваньо Шарков - ПГ на Синята коалиция, зам.-председател на здравната комисия - мнението бе взето по телефона, тъй като г-н Шарков е на път. Според него „Процедурата по отношение на чуждестранните граждани е по-сложна и по-дълга, но това е продиктувано от факта, че твърде много се говори, че с тези деца се търгува в чужбина и за да не се дава повод за такива дебати има стриктна процедура за чужденците”.
„Преходът от Дом за изоставени деца в семейство на българи, независимо от това дали те живеят в България или в чужбина е естествен и лек, те се адаптират лесно към родната среда, говорят същия език, имат българско възпитание, култура и т.н. Българските деца осиновени от чужденци преживяват шок от нова страна, език, култура, възпитание и адаптацията е трудна, освен това изцяло загубват идентичността си и се превръщат в чужденци” заяви г-жа Виктория Петрунова
Но да се замислим...