Скейтърите в Гърция се умножават с всеки изминал ден, но местата, където има рампи и може да се спускат са броени на пръсти. В неделя сутринта в подземния паркинг на университетския корпус в Атина „Политехнуполи” се чува единствено ехото от звуците на скейтовете докато двама скейтъри се спускат със засилка по заобления циментиран под. Правят скок във въздуха, хващат за част от секундата скейта си и се приземяват с лекота. Няколко метра по-нататък друг скейтър си слага шкурка върху дъската, за да не се хлъзга и се готви да последва другите. Там е едно от любимите места за среща на атинските скейтъри.
„Започнах да се занимавам със скейтборд още в Лариса, когато бях в девети клас” казва 21-годишният Панделис, който е студент. „Преди правех графити и скейтборда си дойде съвсем естествено. Ходехме на централния площад и лека-полека се събрахме десетина души. В началото падахме като круши, но по-големите ни показаха няколко основни неща. Моят град е изкарал някои от най-добрите скейтъри на Гърция. Гледахме много филми и горе-долу така се понаучихме. Много скоро се превърна в моята най-голяма страст. Дори когато се подготвях за кандидат-студентските изпити си мислех кога ще дойде следобеда, за да си хвана скейта и да излезна на улицата.”
Скейтърите в Гърция се увеличават скоропостижно през последните години и дори по-малки деца започват да се зарибяват гледайки в началото по-големите и правейки първите си опити да се хлъзгат на скейтброди. „Не мога да разбера защо не направят повече паркове за скейтборд. Има един в Лариса, но най-добрият и най-старият е в Халкида. В Атина няма нещо подобно, въпреки че общините са поставили на някои площади рампи, но пък градът като цяло е подходящ за скейт, защото има много мраморни повърхности. Тук идват и много професионалисти от чужбина заради условията, но щеше да е добре да има специални скейт-паркове, за да тренират там и по-малките деца, а след това да излизат в реална среда. Аз съм пътувал из цяла Гърция заради скейтборд състезанията и ако имаш по-отворен характер можеш да си създадеш наистина добри приятели.”
Скейтърите в Атина се събират в Егалео, Галаци, Аспропиргос и разбира се на мраморните стълби на площад Синтагма. „Скейтът стана на мода през последните години” казва Янис, който е студен по английска филология. „Постоянно се говори по списанията и по телевизията за това. Но малко са тези, които наистина се занимават. Има т.нар. „летни скейтъри”, но тези, които се занимаваме сериозно излизаме и през зимата. Случвало се е да караме на нулеви температури с по две якета.”
Във Вула една групичка от скейтъри се спускат на mini skatepark, който е направен от общината. Панос, който е ученик в 8 клас се пробва да направи един опасен скок. „Занимавам се със скейтборд от около две години. Бях много щастлив, когато си взех първия скейт. Първоначално си избрах скейта по рисунката върху дъската. Но вече съм сменил толкова много дъски и единственото, което ме инетерсува е да ми е удобна и формата й.” Андреас допълва, че много скейтъри си купуват дъски само, за да ги разнасят. „Това са „позърите”. Има два вида скейтъри: гангстерите, които носят широки панталони и слушат рап и пънк-скейтърите, които слушат рок-групи и се обличат с тесни дрехи. Скейтбордът в общи линии е един спорт, който без да е скъп изисква да вложиш пари. Всяка дъска струва около 200 евро и ако си помислиш, че се чупи много лесно и почти всеки месец трябва да я сменяш, цената се качва много.”
17-годишният Джони е звездата на скейтборда в квартала. „Започнах да карам скейт, когато бях на 13 години. Участвал съм в много състезания и в една реклама по MTV” казва, докато показва една фигура на едно 7-годишно момченце. „Скейтът не е лесна работа, защото може да се нараниш. Трябва да си знаеш границите и да не пробваш неща, които не можеш да правиш. Аз лично съм си късал сухожилията и съм имал множество по-леки наранявания. Но никога няма да се откажа. Как мъжете на 40 годишна възраст ходят да ритат веднъж в седмицата с приятелите си, защото са го правели като са били малки, така и аз като стана на 50 ще си направя една мини-рампа в къщи и ще карам скейт. Чувството, което имам като карам е неописуемо.”
Съкратено от вестник "Вима"
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
