Галерия

1

Програмата за намалението на разходите в държавния сектор тече и в системата на здравеопазването, където министър Андреас Ловердос обяви, че от 1900 клиниките ще станат 1600, а администрациите на някои болници ще се слеят и така техният брой от 139 ще намалее на 80, но министърът настоява и за по-нататъшни сливания. По време на конгреса „Моделирайки бъдещето на системата за здравеопазване в Гърция” Ловердос заяви, че на 1 юи ще бъдат съобщени решенията на министерството, а на 15 юли е планирано проектозаконът да влезе в парламента за гласуване. Според здравната карта на Гърция, която е все още в процес на обработка, си личи че страната разполага с огромна инфраструктура в сферата на здравния сектор, чийто капацитет на се използва, докато данъкоплатците си плащат за поддръжката й. Това трябва да се промени, заяви министърът на здравеопазването и отбеляза, че съществува парадоксът в страната, че има двойно повече лекари на глава на населението от страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, докато има тройно по-малко помощен медицински персонал и медицински сестри от държавите-членки на организацията.

Министър Ловердос разказа своя опит от срещите си с негови колеги министри на здравеопазването в други европейски държави и каза, че Гърция е еднствената страна, в която когато говорим за здравеопаване автоматично асимилираме с поддръжка на болниците. Министър Ловердос изтъкна, че трябва да се наблегне най-вече на превантивни мерки за запазването на здравето на гърците, да се яде здравословно, да се спортува, да се ходи редовно на профилактични прегледи.

Една от извършените реформи е дигитализацията на счетоводствата на болниците като в момента 80% от тях се свързват с министерството по електронен път и нанасят данните в компютрите, което е струвало на държавата едва 15 000 евро. Според статистическо проучване 30% от лекарите, на които са им предложили да ги снабдят с компютър и програми, са заявили, че не желаят, докато други 30% са казали, че биха се включили в такава програма, но не са съвсем сигурни, каза Кирякос Сулиотис - главен секретар на Здравната каса на държавните служители.

Един от главните проблеми на здравната система е в лошата администрация на болниците и в това, че увеличените рзходи идват от прекомерно използване на новите технологии в лечението на пациентите, което в много случаи е ненужно, както и в прекомерната консумация на лекарства, отбеляза Ловердос. Гърците са на първо място сред европейците по консумация на антибиотици и на антидиабетични лекарства. „Няма време и няма пари, а пък има нужда реформите да се осъществят бързо и да се спестят пари. Това, което не е направено за последните 20 години, ние трябва да извършим за десет месеца”, обяви Ловердос. В тази връзка една от основните цели на Министерство на здравеопазването е да смъкне разходите за лекраства на здравните каси с 1,4 милиарда евро. Ловердос обясни, че в момента се изплащат разходите на доставчиците на лекарства и медикаменти за 2010 година и до 2012 година надеждите са всеки месец те да получават парите си. Една от основните грешки в системата с доставчиците и огромните свръхнадценки за лекарства и медикамнети, които е плащала държавата се е е дължало на факта, че Министерство на икономиката се е издлъжнявало на доставчиците на всеки пет години като през това време техните разходи и сметки са течали, както и лихвите върху изпълнените им поръчки за държавните болници. Както отбеляза и Георгиос Велиотис от Съюза на застрахователните компании на Гърция, големите проблеми пред здравните системи на развитите държави са в разходите, новите болести, новите технологии, които са много скъпи, както и новите методи за лечение, но и справянето с хроничните болести на населението, което доживява все повече до дълбока старост. В тази връзка Велиотис отбеляза, че в Гърция не е разпространено семейството да има един общопрактикуващ лекар – General practitioner, и за в бъдеще трябва да се поработи в тази насока. Освен това на конгерса беше оставен въпроса за клиниките за еднодневен престой.

Другата голяма тема е свързана с генеричните лекарства, контролът върху производството и качеството и употребата им. В Гърция 90% от генеричните лекарства се произвеждат от местни фармацевтични компании, но е много нисък процента на пациентите, които ги използват. Въпреки това пазарът на генерични лекарства расте постоянно, изтъкна Ангела Спатару от компанията МакКинси в Лондон. Генеричните лекарства са като оригиналните, но се въвеждат на пазара след изтичането на патентния период на оригиналните като основното им предимство е, че имат същото качество, но са доста по-евтини и са достъпни за всички за разлика от оригиналните. Ангела Спатару подхвърли и деята за развиване на медицински туризъм в Гърция като отбеляза, че съседна Турция вече е много напред в тази област с клиенти най-вече от Близкия Изток. В Гърция идват пациенти на лечение за импотентност, за хемодиализа и за козметични операции, но е необходимо болниците и клиниките да се сдобият със световно разпознати документи за гаранция на качеството и да предлагат по-специализирани услуги като например персоналът да говори чужди езици. Последно, към медицинския туризъм трябва да се подходи с бизнес дух и да се приложат маркетингови тактики.