Галерия

2

1

Един от основните приоритети на програмата ни е борбата срещу нелегалната имиграция. Смятаме, че присъствието на Frontex на границата в област Еврос, което ние осигурихме беше много важно. Вярвам, че е необходимо подписването на междудържавни споразумения за завръщането на имигрантите не само със страните, през които те преминават, но и с техните родни страни. В това отношение Турция не се отзова на договореностите.

Смятам, че като утрешно правителство сме задължени да изискаме европейски срества за завръщането на имигрантите, дори със самолет, защото стойността на тази процедура не засяга само Гърция. Предполагам, че България се сблъсква със същите проблеми. Това е въпрос, който засяга цяла Европа и въпреки това нашите страни, които са външни граници поемат тежестта за защитата на целия Европейски съюз.

Не е възможно ЕС да не отдава цялото си внимание тук. Средствата, които бяха отпуснати респективно на Италия и Испания са огромни в сравнение с онези, които усвоихме ние.

Една интересна идея е разполагането на отряди на Frontex в граничната зона на Турция, за да не сме ние тези, които трябва да се справят с вълната от нелегални имигранти, а това да става на турска територия, преди те да навлязат в Европа. Друга важна според мен политическа насоченост трябва да бъде предприемането на мерки на европейско ниво, за да се ограничи имиграцията в нейния корен. Т.е. Европа да защити имигрантите, които бягат от военни сблъсъци или природни бедствия и да ги подкрепи под „чадъра” на ООН в техните страни. Това ще бъде добре за тях, както и за нас. Имигрантите, които идват и в голямата си част са приети добре ще трябва да уважават порядките на приемното общество. Гърция се смята за особено гостоприемна страна, въпреки че е жертва на регламента Дъблин 2, според който нелегалните имигранти или трябва да се върнат обратно, или да останат в първата европейска страна, до която са достигнали. Това на практика превръща Гърция в „склад” на човешки души и е лошо и за хуманизма, и за страната.

Въпреки това страната ни се оказа особено гостоприемна и имам примери за това. По време на престоя си тук един нелегален имигрант се лекува поне за две години в държавни болници напълно безплатно. Т.е. гръцкият данъкоплатец плаща за него, докато самият той плаща, за да ползва здравни услуги. Това е несправедливо и лошо за икономиката. Освен това всяко дете на нелегални имигранти, което започва да ходи на детска градина се ползва безплатно от гръцката образователна система, докато завърши средно образование. Тези разходи са огромни, говорим за много милиони евро. Но те не се признават като помощ за развитие от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ООН и ЕС, нито се смятат за параметри, които са допринесли за срива на нашата икономика, освен всичко останало. Това е несправедливо. Не е възможно гостоприемството на една страна и нейното общество да се превръща в причина, за да се превърне в изкупителна жертва на международната икономическа криза. Днес всички казват, че Гърция е виновна, но никой не пита колко средства е изразходила през всичките тези години за военно оборудване, понеже не беше защитена срещу опасността от страна на Турция. Никой не попита колко е струвало на Гърция спирането на имиграционния поток, който имаше за цел да достигне до Централна и Западна Европа и никой не я подкрепи, колкото беше нужно в тази насока. Ние сме задължени да покажем тези проблеми, без никаква враждебност или расизъм. Също така вярвам, че децата на имигрантите, които живеят в Гърция и се интегрират плавно в гръцката образователна система трябва да имат възможността да се интегрират в обществото. Но това е нещо съвсем различно от масовото предоставяне на правото на глас и гръцко гражданство, което се опита да въведе правителството на Георгиос Папандреу. Това е призив към всички нелегални имигранти да дойдат в Европа чрез Гърция. Тази политика е погрешна. Още в древна Гърция това право се е давало на хората, които са ставали част от културата на приемната страна, уважавали са законите, говорели са езика и признавали историята. Мисля, че това трябва да важи и в днешно време.

В анализите си за дългосрочния ход на гръцката икономика големи чуждестранни банки не изключват възможността в Гърция да избухне голям социален врив. Докъде е решена да достигне Нова демокрация, за да не позволи да се случи нещо подобно?