Галерия

1

Протестите в България срещу назначаването на Делян Пеевски за директор на ДАНС продължават за четвърти ден. Изборът на парламента предизвика реакции включително от страна на чуждестранните партньори на България. В изявление на Европейската комисия се посочва, че „демонстрациите в България през уикенда показват отново дълбокото безпокойство в българското общество за правовата държава”.

GRReporter се обърна за коментар по темата към професора и експерт по проблемите на сигурността, отбраната и обществения ред Николай Слатински. 

Г-н Слатински, защо е толкова важно кой застава начело на ДАНС?

Независимо, че при предишното си управление (Тройната коалиция) именно Сергей Станишев създаде по възможно най-неправилния начин ДАНС. Така от две работещи относително добре контраразузнавания (НСС и ВКР) се получи половин контраразузнаване, при това работещо зле, все пак ДАНС е ключова институция в системата за национална сигурност. Още повече, че с промените в Закона за ДАНС управляващите превърнаха ДАНС – в разрез с добрите европейски практики и при драматично разминаване с интересите на държавата, обществото и гражданите - във второ МВР, т.е. в мега-МВР, в нещо, което драматично напомня за ДС, в една взривоопасна смес от полицейски, контраразузнавателни и репресивни функции. В този смисъл позицията на председателя на ДАНС е изключително важна. При заемането на това място от някоя мракобесна фигура, ДАНС може да се превърне в държава в държавата или в перфектен инструмент за зловещи политически поръчки, или в маша на задкулисната олигархия, която в България е с доста криминална същност поне като генезис, а не рядко и като употреба на марионетните правителства в неин елитарен интерес.

Какви са правомощията на тази длъжност и защо тя е толкова критична?

Вече се опитах да кажа, че с начина, по който бе създадена  и особено с промените в закона за ДАНС, председателят й се превръща едва ли не във втората, след премиера или наравно с него фигура във властта – твърде много правомощия, твърде много ресурси, твърде слаб административен и най-важното парламентарен, а още повече – граждански контрол. Българската демократична култура не познава такава концентрация на власт и всичко зависи от личността на председателя на ДАНС. А е лоша онази нормативна и институционална уредба, която поставя функционирането на структурата, особено на така базисна структура от системата за национална сигурност, в зависимост от личността на ръководителя на въпросната структура. Ние трябва да регламентираме принципи, правомощия, механизми за проверка и контрол, за одит на дейността без оглед на конкретната персона, а в съответствие на демократичните стандарти.

Не зная дали политиците от БСП и ДПС си дават сметка, че изпускат един зъл дух от бутилката, че отварят кутията на Пандора. Утре това може да се обърне срещу тях със страшна сила. Всички виждаме как Цветанов и Борисов инсталираха с очакване да им е послушен, новия главен прокурор, а сега той се превърна в техен враг номер 1. Това се случва винаги, когато на преден план не са демократичните принципи, закони, ценности и стандарти, а спецификите, особеностите, страховете и комплексите на отделни личности. Ако главният прокурор иска да е истински главен прокурор – добре, а ако иска да е бясно куче на новата власт – тогава зле. Същото е с новите правомощия на председателя на ДАНС – ако иска да е истински защитник на националната сигурност – добре, но какво се случва ако иска да е бясно куче на властта? Може да се случи нещо много лошо.

Прочетохме в пресата за реакциите на няколко чуждестранни посолства във връзка с назначението на Делян Пеевски. Защо е важно да има диалог с партньорите на България в ЕС и НАТО? Съществува ли такава практика за консултации между партньорите или става дума за намеса във вътрешните работи на България?

Изборът на председател на ДАНС наистина е суверенно право на страната. Само че ние сме част от една колективна система за сигурност. И това изисква съобразяване с нейните норми и култура, изисква да се гради доверие и да се демонстрира уважение към партньорите. В този смисъл апокалиптичната глупост с избора на Пеевски е дръзко предизвикателство с елементи на наглост – спрямо нашите партньори в ЕС и НАТО. Макар и да бях съветник на президента Първанов през първия му мандат, аз не бях допуснат до кухнята на подобен кадрови подбор и затова не знам как стават консултациите при назначения на подобни постове. Лошите неща тук са две – първо, ние (говоря за политиците) сме свикнали като държава да искаме да ни се месят в суверенните избори на лица на високите постове и след като така сме си постлали, вече има подобни очаквания от водещите държави в НАТО и ЕС – да бъдат консултирани. Това поведение с елементи на безгръбначност на страната ни трябва да се лекува дълго и внимателно, без резки движения в нито една крайност. Но трябва да се лекува, защото съвсем сме си плюли на фасона и непрекъснато демонстрираме липса на елементарно себеуважение. Второто лошо нещо е, че упорито отказваме да усвоим съвременна стратегическа култура, на истинско партньорство, на сътрудничество и уважение към другите страни от колективната система на сигурност (говоря за уважение, а не за слугинаж). И поради това сме глухи и слепи понякога, лансирайки фигури, които за нашите партньори са ценностно и принципно неприемливи. Така някога искахме да инсталираме на ключов пост координатор на разузнавателните служби Бриго Аспарухов и ЕС и НАТО просто пламнаха от несъгласие. Така сега унизихме нашите партньори в ЕС и НАТО защото допуснахме, че е изобщо възможно абсурдна, одиозна, отблъскаваща ги персона да стане председател на ДАНС.

Защо правителството предприе такъв самоубийствен ход? Не съществуваше ли друг, по-лесен начин да се запълни конкретната позиция, без да се предизвикат такива бурни реакции в обществото?

Всички причини за подобна архиглупост, за Глупостта-На-Прехода не са ми ясни, умът ми не го побира, защото това дори не е глупост, това е идиотщина на степен ен.

Но някои от причините вероятно се крият в арогантността на политиците;

-в тоталното непознаване от Станишев на България и българското общество (той е живял изолирано от обикновените хора, гледал е страната преди през прозорчето с перденце на „Чайка”-та, после през прозорчето с перденце на „Мерцедес”-а и БМВ-то);

-в зависимостите на политици от БСП и ДПС от олигархията и престъпни кланове с бели якички;

-в стремежа да си осигурят медиен комфорт с империята „Пеевски-Кръстева”;

-в слепотата им да разберат, че имаме световна пандемия на протестите, държавите се заразяват една друга с вълни на несъгласие и вече е все по-трудно не просто да прокараш, но и да си помислиш да прокараш нещо, което докосва оголените нерви на обществото. Обществата вече са с единия крак на площада – готови да протестират за всичко, за което си струва да се протестира.

Как смятате, че ще се развият протестите? Съществува ли вероятност от падане на кабинета?

Аз се опитвам да анализирам процесите, но не съм пророк.

За мен е важно, че Станишев като политик е свършен, това, което той прави е като остатъчното електричество, поради което една жабка в лабораторията още помръдва с лапки, но вече не е жива...

Не знам как той може да мотивира обществото и партията си за непопулярни мерки, как ще говори на страната си с изчерпан авторитет, деморализиран и стоящ на мястото си само като демонстрация на мускули и защото е опериран от политически свян, който изисква да подаваш оставка, когато си се провалил. На прехваления като европейски политик Станишев му липсва елементарен морал да подаде оставка, това в неговата ценностна система е постъпка на будали, наивници, глупаци, той смята искрено, че хитреците, ловките играчи и тарикатите оставки не подават.

Силно отслабено е и правителството. Орешарски допусна толкова много гаври с него от „Позитано”, че в момента е по-сламена фигура дори от Беров и аз наистина не знам (защото не съм политик) как може да изплува. Моят здрав разум е отписал Орешарски, но не знам как е със здравия разум на обществото ни.

Жалко, Станишев взриви България на равно място по абсурдно нелеп начин... Последното, от което тя имаше нужда сега са нестабилност, обществени вълнения, масови несъгласия и драматичен спад на доверието в институциите.

Ако има предсрочни избори, съществува ли вероятността да възникне нова правителствена коалиция?

Най-вероятно е да продължат да ни управляват коалиции, особено ако изборите се провеждат по старите правила и без промяна на същностни неща в обществения договор, скрепен най-вече от тази конституция, която е сред главните системни причини страната ни да цикли в безвремие и хаос.

На друго място (на своя сайт) многократно съм се опитвал да обясня лансираната в България от мен идея за Третата република. Първата република – социалистическата – за добро или лошо вече не съществува.

Втората република – на прехода – вече не може да функционира ефективно, тя произвежда агонии и неуспехи, но поне криво-ляво докара България до ЕС и НАТО.

Ние се нуждаем от Трета република – на европейска България. Това изисква реконструкция и модернизиране на основните власти и институции. Защото сегашната конституция съдържа огромни дефекти, тя е пригодна за скачане на дълъг скок, но сега дисциплината, в която трябва да участва България, за да постигне пълноправно и пълноценно членство в ЕС е друга – висок скок.

Най-доброто би било при обществено съгласие, че България цикли не само защото всички управляващи са негодни или негодници, а поради системни, структурни, фундаментални причини, е свикване на Велико народно събрание дори за да отмени самата институция Велико народно събрание в конституцията.

Но понеже се съмнявам, че това е възможно, има и друг начин за рестартиране на държавността и за преминаване към Третата република.

В края на краищата дали нещо е конституционно или не, се определя не на площадите или от парламентарното мнозинство, а от гласовете в Конституционния съд. Т.е. ако 6 конституционни съдии, при наличие на обществено съгласие за неизбежността на промените, не се възпротивят пред неотложните промени, то тези промени не могат да бъдат обявени за противоконституционни. Т.е. с 6 гласа може да се извърши национално-отговорна дейност и да се спаси България, като се каже, че промените отговарят на интересите на българското общество и на духа на целите на българското законодателство – а именно да се изгради просперираща, модерна, европейска и демократична държава. Винаги законите служат на националните интереси и приоритетите на обществото, а не държавата и обществото да са сляп и покорен заложник на законите.

Така в началото на прехода към демокрация цялото общество се вълнуваше дали ДПС е конституционна партия, а тя бе обявена за такава не от народа, не на митингите и не в парламента, а защото не се събраха 7 гласа срещу това в Конституционния съд... И 6 конституционни съдии направиха ДПС конституционна партия... С всичките последствия от това за страната ни – негативни и-или позитивни.

Смятате ли, че от дясното политическо пространство може да излезе някоя политическа фигура, която да обедини около себе си голяма част от обществото?

В момента не виждам такава фигура, може би защото това дясно не е необходимото дясно и неговите вълнения не намират никакъв отклик у мен.

Не обаче обединителната дясна фигура ще роди новия десен проект, а новият десен проект ще роди обединителната дясна фигура...

Българските десни избиратели не са представени в парламента. Всички партии в този парламент са леви или левичарски или левичарско-националистически.

България има остра и неотложна необходимост от нов десен проект.

За да се създаде нов десен проект обаче, трябва да бъдат изпълнени поне 4 условия:
Първо, отказ – решителен, радикален отказ от досегашните десни лидери; категорично и неподлежащо на обжалване скриване и разкарване на физиономиите от досегашния преход, натрапили се като емблеми на дясното, възприемани като лица на статуквото и отхвърлени категорично на изборите - веднъж и завинаги.  
Второ, отказ от сектантските ултралиберални, суперконкурентни, мегаиндивидуалистични и хиперпазарни догми.  
Трето, отказ от фундаменталистката, почти религиозно надъхана, облещена, оплезена, опулена и дрънчаща на кухо русофобия.

Четвърто, отказ от фанатичната, социопатичната, епилептичната и шизофренична реторика, в която е заложена остарялата, овехтялата и одъртяла алтернатива „комунизъм или антикомунизъм”.

Ето това си мисля за новия десен проект. Може и да греша, но съм вътрешно силно убеден, че ако старите муцуни на дясното, старите сектантски хиперпазарни догми на дясното, старата фанатична русофобска омраза и старата фундаменталистка антикомунистическа реторика на дясното продължат, то новото дясно ще си остане старото бясно...
И България ще се люшка между управления или на организирана престъпна група от охранители, милиционери и ченгета, или на „гъвкави” коалиции от партии – едната на леви социалисти с мултибогати лидери, другата на леви български турци с мултибогати лидери, а третата на леви патриотари с мултибогати лидери.
А в такава България все по-малко от нашите деца ще искат да живеят.