Галерия

1

Протестите в България срещу назначаването на Делян Пеевски за директор на ДАНС продължават за четвърти ден. Изборът на парламента предизвика реакции включително от страна на чуждестранните партньори на България. В изявление на Европейската комисия се посочва, че „демонстрациите в България през уикенда показват отново дълбокото безпокойство в българското общество за правовата държава”.

GRReporter се обърна за коментар по темата към професора и експерт по проблемите на сигурността, отбраната и обществения ред Николай Слатински. 

Г-н Слатински, защо е толкова важно кой застава начело на ДАНС?

Независимо, че при предишното си управление (Тройната коалиция) именно Сергей Станишев създаде по възможно най-неправилния начин ДАНС. Така от две работещи относително добре контраразузнавания (НСС и ВКР) се получи половин контраразузнаване, при това работещо зле, все пак ДАНС е ключова институция в системата за национална сигурност. Още повече, че с промените в Закона за ДАНС управляващите превърнаха ДАНС – в разрез с добрите европейски практики и при драматично разминаване с интересите на държавата, обществото и гражданите - във второ МВР, т.е. в мега-МВР, в нещо, което драматично напомня за ДС, в една взривоопасна смес от полицейски, контраразузнавателни и репресивни функции. В този смисъл позицията на председателя на ДАНС е изключително важна. При заемането на това място от някоя мракобесна фигура, ДАНС може да се превърне в държава в държавата или в перфектен инструмент за зловещи политически поръчки, или в маша на задкулисната олигархия, която в България е с доста криминална същност поне като генезис, а не рядко и като употреба на марионетните правителства в неин елитарен интерес.

Какви са правомощията на тази длъжност и защо тя е толкова критична?

Вече се опитах да кажа, че с начина, по който бе създадена  и особено с промените в закона за ДАНС, председателят й се превръща едва ли не във втората, след премиера или наравно с него фигура във властта – твърде много правомощия, твърде много ресурси, твърде слаб административен и най-важното парламентарен, а още повече – граждански контрол. Българската демократична култура не познава такава концентрация на власт и всичко зависи от личността на председателя на ДАНС. А е лоша онази нормативна и институционална уредба, която поставя функционирането на структурата, особено на така базисна структура от системата за национална сигурност, в зависимост от личността на ръководителя на въпросната структура. Ние трябва да регламентираме принципи, правомощия, механизми за проверка и контрол, за одит на дейността без оглед на конкретната персона, а в съответствие на демократичните стандарти.

Не зная дали политиците от БСП и ДПС си дават сметка, че изпускат един зъл дух от бутилката, че отварят кутията на Пандора. Утре това може да се обърне срещу тях със страшна сила. Всички виждаме как Цветанов и Борисов инсталираха с очакване да им е послушен, новия главен прокурор, а сега той се превърна в техен враг номер 1. Това се случва винаги, когато на преден план не са демократичните принципи, закони, ценности и стандарти, а спецификите, особеностите, страховете и комплексите на отделни личности. Ако главният прокурор иска да е истински главен прокурор – добре, а ако иска да е бясно куче на новата власт – тогава зле. Същото е с новите правомощия на председателя на ДАНС – ако иска да е истински защитник на националната сигурност – добре, но какво се случва ако иска да е бясно куче на властта? Може да се случи нещо много лошо.

Прочетохме в пресата за реакциите на няколко чуждестранни посолства във връзка с назначението на Делян Пеевски. Защо е важно да има диалог с партньорите на България в ЕС и НАТО? Съществува ли такава практика за консултации между партньорите или става дума за намеса във вътрешните работи на България?