Когато говорим за Гърция и живота в Атина, няма как да не ви представя Васо. Тя е tattoo artist, майка и много чаровна жена с момичешка красота. Винаги има по една слънчева усмивка за всеки и заразителен смях. Работи упорито и обича нещата, които прави. Ако хората излъчваха цветове, то нейните щяха да са в едни от най-ярките и живи, горящи багри. Влюбена в семейството си и Rock & Roll-a, Васо от ранна възраст се отдава на изкуството и в последствие се впуска с решителност и страст към татуирането, което е голямата й мечта, а и успех (както се оказва впоследствие).
Родена е в САЩ, но е израснала в Гърция. Когато идва моментът да вземе решение вън или вътре в Гърция идва и голямата й любов, което дава отговор на много от нейните въпроси. Грижи се за двамата си любими мъже – синът й и мъжът й и обича да пътува.
Татуирането е изкуство като всяко друго
Всичко започна когато влязох да уча в Художествената академия. Винаги съм рисувала, но в академията записах скулптура. Харесва ми самият процес в скулптурата. Преди това завърших училище за златари, ползата от което бе, че започнах да правя пръстени. Освен това винаги са ми харесвали татуировките, а и много от моите приятели имаха такива. Към третата-четвъртата година от следването ми реших твърдо, че искам да стана tattoo artist. Бях на 21 и нямах представа какво ще излезе от това и дали ще съм добра в тази работа. Просто бях твърдо решена, че искам да се науча. Татуирането като процес има пряка връзка с художествените изкуства, които познавах дотогава и като цяло този тип художествен израз и естетика ме привличат. Татуировките за мен са просто още един вид художествено изразяване.
Първа възможност
Първата възможност, която ми се откри бе на международния Tattoo Convention в Атина организирано от студио Medusa. Тогава организаторите, които бяха мои приятели ме поканиха да взема участие в конвенцията, като продавам изработените от мен пръстени. Вече имах първата си татуировка. Дадоха ми мой собствен павилион безплатно. Тогава имах готови само два модела пръстени. Дни преди конвенцията изработих още десет модела, за да има какво да продавам. Беше страхотна възможност за мен, а и там се запознах с всички тату артисти от Гърция и някои от чужбина. Беше страхотно изживяване. До този момент познавах само Василис от студио Medusa, който ми направи първата татуировка и ме покани на конвенцията. Там се срещнах с Толис, с който работим и до днес, но и с Димитрис от Derma Graphics Tattoo, при който се научих да татуирам. Димитрис ме покани когато искам и се чувствам готова да започна да се уча в неговото студио.
Ден след като завърших академията, бях пред врата на Derma Graphics Tattoo в Кордалио. Ходех всеки ден за година и половина. Не работех с клиенти, но изкарвах пълен работен ден до Димитрис, който ми показваше различни техники и начини на работа. Обясняваше ми най-подробно за инструментите, процесите и всичко, което трябва да знае един тату артист. Последните шест месеца от престоя ми в Derma Graphics намерих първите си двама клиенти. Бях изключително притеснена, но независимо от това имах точна идея какво трябва да правя. Истината е, че докато се учех ставах всеки ден рано сутринта, така че да съм на време в студиото и вечер се прибирах вкъщи след „работа” към десет вечерта. Попивах всяка информация, която ми се даваше и така първите ми работи излязоха учудващо добри.
След това отидох в Eight Ball Tattoo където продължих да уча, но и вече да работя. Първо работех с приятели, които ме познаваха и ми имаха доверие, после започнаха бавно и полека да идват клиентите.
Родителски контрол?
Родителите ми не бяха изобщо ентусиазирани в началото, когато им казах, че искам да съм тату артист. Татко беше готвач, а майка се грижеше за семейството и къщата. Бяха на мнение, че е много по-добре да се насоча към моята си специалност, преподавател в профила на изящните изкуства. Имах дипломата и можех да стана преподавател, освен това наистина ми харесваше. Знаех, че това ще е една сигурна работа, но привличането ми към татуто ми се оказа по-силно. Когато видяха, че с тази работа мога да съм финансово независима, някак си се успокоиха. Независимо от притесненията обаче, които са можеха да имат в началото, не настояваха и не мърмореха. С времето свикнаха с мисълта и дори понякога ми изпращат клиенти.
Момичетата МОГАТ да татуират!
Трудностите, които срещнах в началото бяха първо да докарвам цветовете, така както ми харесва. Защото всъщност цветът в една татуировка е най-труден, поне за мен. Друг проблем бе, че когато започнах да работя редовно имаше много клиенти, които не искаха да се татуират при мен, защото съм момиче. Независимо, че им харесваше работата ми. До този момент нямаше много жени тату артисти в Гърция и им изглеждаше някак неестествено. Когато такива клиенти идваха в студиото да кажат какъв модел искат се обръщаха към всички останали, но не и към мен. Сякаш бях прозрачна или невидима. Това продължи за около две-три години, преди да си създам име и да се разчуе, че Васо от Eight Ball Tattoo прави добра работа. Вече си имам свои клиенти, които идват специално при мен.
Един ден на една майка татуист
Откакто станах майка синът ми е на първо място. Вече нито аз, нито работата имаме предимство. Ставам към седем сутринта, приготвям се. После си пийваме млякото, играем. Между 9,30-10 на Карлос му се доспива и го слагам да дремне. Идва вкъщи втората смяна - дядото и поема щафетата, а аз се запътвам към студиото. Към четири-пет се връща баща му и дядото е освободен. Аз си стигам вкъщи към шест и половина, някой път седем точно за вечерното мляко и към девет вече пак е заспал. Избягвам да работя през уикендите. Понякога може да се наложи да работя и в събота, ако клиентът няма никакво друго свободно време, но не и в неделя.
Правя каквото мога, за да имам време за клиентите си, но не винаги успявам. В сравнение с периода преди да родя сега взимам по-малко срещи, но отделям на всеки един модел нужното време, така че работата да е на ниво.
Като се върнах на работа след раждането ми трябваше малко време. Уморявах се по-бързо, заболяваше ме ръката от машинката докато се върна в старта ми форма. Тениндит е болестта на татуистите, всичко идва от тежестта на машинката и времето на работа. През лятото работата е особено натоварена, но вече има нов тип машинки, които са доста по-леки от до сегашните модели и не товарят ръката толкова много.
Срещата ми с Васо ме накара да се уверя още веднъж в нещо, което вече знам - не е нужно да работиш в офис, за да имаш добра кариера. Не е нужно да предаваш детското в себе си, за да си добър родител, нито да не следваш мечтите си, защото не изглеждат реални на другите хора. За мен Васо е пример, че всичко намира естественото си ход, ако вярваш в себе си и работиш упорито, за да го достигнеш.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
