Галерия

1

Като по чудо „изчезват” хиляди цистерни с петрол, които пътуват от Гърция към България, Македония, Турция и Албания. Но не с магическата пръчка на някой вълшебник, а заради засилената контрабанда на горива, заради която държавната хазна губи милиарди евро от „спестените” данъци.

Схемата е проста. Цистерните, за които се предполага, че извършват износ и не се облагат с данъци не напускат гръцките граници, а се връщат обратно на местния пазар. След това горивата се продават от компании за препродажба на нормални цени, без да се издават фактури. Сумата, която потъва в джобовете на участниците в тази верига е над два милиарда евро годишно. Центърът на „въртележката” се намира в Солун.

Всички държави са задължени да декларират пред компетентните служби на ООН подробни данни за търговията си с горива с останалия свят. Количеството и цената се заявяват от страната-износител и от страната-вносител на горива. От сравнението между тези показатели става ясно, че или хората в ООН не знаят да смятат, или балканските спекуланти печелят огромни суми.

Примерът с предполагаемия износ на горива от Гърция към Македония е показателен за това, което се случва. Според базата данни на международната организация (www.comtrade.un.org) през 2009 Гърция е декларирала, че са били изнесени 222,9 хиляди тона бензин и дизел на стойност около 134,5 милиона долара. От своя страна Македония е декларирала, че там са били внесени едва 12,3 хиляди тона на стойност 10,3 милиона евро. През 2010 е бил заявен износ на стойност 55,8 милиона долара, докато от Македония декларират, че вносът е нулев.

Същото личи и от данните за износа на горива към България с изключение на 2006 и 2010, когато стойността на заявения внос е по-висока от стойността на износа от Гърция.

Измамата се постига по няколко начина. Единият е, когато шофьорът на гръцката цистерна заявява извършването на износ, но не пресича границата на страната и връща стоката на местния пазар. Другият е чрез декларирането на нереална фактура за износ в митницата, като горивата изобщо не се извозват до границата. Третият начин е, когато шофьорът заявява много по-голямо от реалното количество гориво, което пренася. Това става обикновено с помощта на двойни фактури и е най-честият случай, когато контрабандата става между страни-членки на Европейския съюз.

Статистиката на ООН показва наличието на още един математически парадокс, който се среща най-вече в сделките с турски и български фирми. Например през 2010 Гърция е декларирала износ на бензин на стойност 116 милиона долара, докато Турция е заявила, че в страната са били внесени много по-големи количества на стойност 573 милиона долара.

Как се случва това? Шофьорите на цистерните и техните фирми декларират износа на някакъв друг продукт в течно състояние, който често е дори и вода, докато в действителност пренасят горива. В страната – вносител обаче декларират реалния товар.

Това фиктивно изтичане на горива е много удобно за „колегите” на трафикантите в съседните на Гърция страни. Това важи особено за Турция, където заради резкия скок на развитие и високото облагане с данъци също се пренасят огромни количества контрабандно гориво и търсенето на фактури е много голямо. То е удобно и за гръцките контрабандисти, които събират големи количества горива и след това искат да се „отърват” от тях в случаите, когато някой „вътрешен” им подсвирне, че ще бъда подложени на проверка или, за да оправдаят големината на своите складове. Така водата се преобразява по вълшебен начин и се изнася в Турция като бензин.

Данните на ООН показват размера на измамата. До 2008 в търговския обмен с Турция действа „традиционният” метод на връщане на горива на гръцкия пазар без фактури. В периода 2007 – 2010 обаче декларираните от Турция внесени количества са много по-големи от оези, които Гърция е декларирала като изнесени. След 2002 същата схема се прилага и в износа към Албания.