Галерия

1

 От лоши по-лоши стават нещата във волейболния клуб на Панатинайкос. Треньорът  Стелиос Казазис не крие отчаянието си и страха за утрешния ден на зелените. В интервю за вестник SportDay той дори определя  бъдещето на клуба като несигурно.

За това какъв е реалистичният план за сезон 2010-2011 Казазис казва: „Ние си правим планове, а Господ се смее. Ако сметнем, че преди две години бюджетът на отбора възлизаше на 2 700 000 евро и не взехме нищо, миналата година беше 1 600 000 евро и спечелихме купата, но загубихме първенството, а тази година започваме със 150 хиляди евро… Можем ли да говорим реалистично? По-добре е да не говорим изобщо”.

Тъжните изводи на Казазис са доказателство за това, че клубът се намира буквално на ръба на оцеляването. „От момента, в който през месец май направих план за един отбор с висок стандарт и ниски икономически изисквания, с течение на времето всичко се промени. За жалост в момента сме в средата на август и аз се чувствам все едно, че някой постоянно ме натиска във водата без да мога да си поема глътка въздух”- коментира извънредно трудната ситуация гръцкият треньор.

Пред вестника той заявява, че последните три месеца са по-трудни за издържане психически и от състезанията по време на сезона. На въпроса дали все пак ако се намери инвеститор той би могъл да направи силен отбор Казазис отговаря: „В този момент пазарът се е свил. Не се интересувам само от първокласни играчи, но като цяло от играчи. Трудно е да намерим състезател, който да има стандартите, които търся още от самото начало. Който и да иска да даде пари сега на Панатинайкос, ще направи добро на отбора…”

Колко още би могъл да издържи на това напрежение? „ В този момент отборът няма нужда от личности, а от надежда. Миналата година бях казал, че се връщам в отбора, който най-много обичам. Не бих могъл по друг начин да обясня нещата. Тук съм и се боря с вълните. С този отбор пораснах и се формирах като играч. Двете години, по време на които имах щастието да съм треньор спечелихме първенство и купа. Може би вътрешно чувствам, че дължа нещо на отбора”.