Галерия

2

1

    Австрийските банки и финансови институции имат вложения в гръцки ценни книжа, обвързани са и с Италия, тежка е и икономическата ситуация в съседна Унгария, твърди Елица Караенева, главен редактор на А4 – списанието на българите в Австрия в интервю за GRReporter

Как реагират австрийските финансови институции на 50-процентното орязване на гръцкия дълг?
    Въпросът за орязването на номиналната стойност на гръцките облигации се дискутира във финансовата преса. За съжаление преговорите за 50%-то намаляване на гръцкия дълг зациклиха миналата седмица и това още повече изостри и без това напрегнатата ситуация около кризата в Гърция. Австрийските банки и други финансови институции имат своите вложения в страната, които се опитват да опазят, доколото това е възможно. От коментарите на експертите разбирам, че най-трудни са преговорите с частните инвеститори, тъй като техните интереси са разнопосочни. Като че ли все по-открито се говори за официален фалит на Гърция, макар че никой няма интерес от това.
    Как реагират австрийците на кризата в Еврозоната?
    Последните проучвания на общественото мнение показаха, че австрийците се отнасят с доверие към Европейския съюз (74%), но нарастват съмненията относно бъдещето на единната европейска валута. На 13-ти януари американската агенция Stanadard&Poor’s доста неочаквано понижи кредитния рейтинг на Австрия на АА+. Тежката икономическа ситуация в съседна Унгария, както и финансовата обвързаност с Италия са фактори, които неизбежно влияят върху финансовата стабилност на алпийската държава. Събитията в последните месеци се развиват изключително динамично и често са трудно предвидими. Австрия винаги е била сред отличниците в ЕС, но сега нещата не изглеждат толкова оптимистични. Въпреки че по време на голямото коледно пазаруване търговците отчетоха 4% увеличение на печалбите в сравнение с миналата година, потреблението като цяло се свива.   Всичко това се отразява и на настроението на обикновените хора по улиците. Несигурността в бъдещето ги плаши.
    Да обърнем поглед и към българската общност. Как изглежда тя през очите на главния редактор на единственото българско списание в Австрия?
    Като една мини България. Ако погледнем българското общество тук, ще видим, че то е проекция на обществото в България – има бедни, които са готови на всякаква работа, за да оцеляват, има много студенти, има хора със стабилни доходи, които живеят тук от години, част от тях вече са с австрийско гражданство, има и изключително богати хора. В последните години и особено след приемането на страната ни в ЕС обликът на нашата диаспора  тук се промени. Вече наблюдаваме и една нова група, състояща се предимно от хора с успешен бизнес в България, които идват да живеят със семействата си в Австрия заради по-високия стандарт на живот, чистотата и сигурността. Има и успешни специалисти, които са работели за западни компании я България и получавайки повишение, идват в централата във Виена.  Тук не коментирам темата за проституките и джебчиите, които за съжаление най-често биват показвани от австрийските медии. Но пък бих искала да подчертая, че в Австрия работят и се изявяват български певци, артисти, художници, музиканти, които са имена не само в Европа, но и в света.
    От началото на тази година българското списание излиза вече с ново име и дизайн. Как стигнахте до тази промяна?
В края на миналата година списанието навърши 5 години. Неизбежно беше да се замислим за промени, както в цялостното му графично оформление, така и по отношение на съдържанието. Търсехме ново име, което да е кратко, запомнящо се и да има едно и също значение на български, и на немски. А4 е магистралата, по която най-често влизаме в Австрия, пътувайки с кола. Пътят е символ на динамика, развитие, комуникация, той свързва хората. Затова и решихем, че А4 е подходящо име за едно модерно списание, което има за цел да служи като културен мост между две европейски държави. Това е причината, поради която нашето издание е двуезично.
    Има ли промяна в темите, които предлагате на читателите си?
Ние не говорим за ново списание, а за промени във вече съществуващото „Българите в Австрия”. През март миналата година проведохме анкета сред нашите читатели и тя ни даде много нови насоки и идеи за бъдещето развитие. Въведохме повече кратки новини, повече информация за актуални събития от обществения, политически и културен живот в Австрия и България. Стремим се да бъдем полезни на хората и да им помагаме в процеса на тяхната интеграция в местното общество. А това означава, че те трябва да знаят не само за българската природа, история и традиции, но и за австрийските. Познавам много хора, които живеят тук от 20 години и не знаят нищо за историята на на тази държава и не са излизали от Виена. Затова в списанието се опитваме да намерим баланс между материалите за България и Австрия като в същото време представяме и теми, които са актуални и за двете страни - опитваме се да търсим паралели и различни гледни точки. Искаме да бъдем модерна медия и да дадем самочувствие на българина като европеец без да залагаме на евтин патриотизъм.
    Трудно ли се прави печатна медия в днешно време?
    Много трудно. Тъй като ние сме и двуезично списание, освен през редактор и коректор, материалите минават и през преводач. Следва графичната работа, печат, разпространение. Щастлива съм, че мога да разчитам на прекрасен екип от ентусиазирани млади хора, които не се страхуват от предизвикателствата и са готови да екпериментират.