Галерия

1

Окастрянето на гръцкия външен дълг ще бъде ли последвано от намаление на пенсиите и заплатите в страната? Какво ще се случи с банковите заеми на хората, които не мога да си позволят да погасяват своите задължения? Възможно ли е да се направи окастряне на кредитите на частни лица или корпорации, поради новите условия?

Намалението на пенсии и заплати в Гърция се извърши много преди последната среща на върха, когато се взе решение за намаляване на дълговата тежест. Въпреки това, ако настоящите отрицателни темпове на растеж не показват тенденция да се подобрят значително през следващите тримесечия, по-нататъшно свиване на размера на пенсиите и на заплатите не може да бъде изключен, макар и с по-ниски темпове.

Досега банките се съгласиха да разсрочат дълговете на някои свои клиенти, които страдат от намаление на доходите (главно държавните служители засега се ползват от подобен тип услуги). Тези програми включват по-малки месечни дози и по-дълъг матуритет на дълга, но отписване на задължения и заеми не е позната практика. В много случаи, кредиторите обменят дълга срещу собствения капитал на платежоспособни компании с ограничена ликвидност.

Каква е ролята на Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) в решението на гръцката дългова криза и виждате ли в близко бъдеще издаването на Еврооблигации? Каква ще е цента за Гърция в този случай?

От политическа гледна точка Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF), заедно с постоянния финансов механизъм (ESM), който се готви, подчертава солидарността между страните членки на европейския съюз. От икономическа гледна точка, фондът гарантира, че Гърция няма да потъне, поне докато гръцките политици си съдействат с Европейската комисия. Въпреки това, за да може механизмът за финансова стабилност да подкрепи облигационните пазари на по-големите страни в съюза, като Испания, Италия и дори Франция, се наложи увеличаването на капиталите на EFSF с четири до пет пъти от първоначално предвиденото и европейските лидери се съгласиха, че той трябва да има капитал от около 1,1 трилиона евро. Също така, много важно решение е създаването на дружество със специална инвестиционна цел (Special Purpose Vehicles) за набиране на средства извън тези от европейските държави и Международния валутен фонд, както и инвестиционен капитал от различни суверенни фондове (Норвегия, Китай и Персийския залив и други държави-износителки на петрол) с главна цел да са на разположение на закъсалите европейски банки.

Добре известно е, че северните европейски нации, отчитащи излишък, дават отпор на идеята за еврооблигации, тъй като тези финансови инструменти премахват всякакъв вид стимули за реформи, водещи до повишаване на производителността в зависимите от дефицита южни страни. Освен това, някои страни, т.е. Германия са особено притеснени от инфлационния натиск, провокирани от безотговорните харчове на останалата част от държавите-членки (подхранвани от ниските разходи по заемите, които еврооблигациите биха осигурили).

С цел да финансира функционирането си, Европейският фонд за финансова стабилност вече емитира свои собствени облигации. Следователно, може да се твърди, че Европейският фонд за финансова стабилност издава някакъв вид  еврооблигации поетапно. Управлението на фонда не може да емитира облигации и да финансира дадена държава-членка в беда, освен ако Съветът не е дал мандат за това.

Има ли опасност Гърция да отпадне от еврозоната и при какви условия?

Най-новите решения на лидерите от Европейския съюз изключват възможността за обявяване на несъстоятелност в Гърция и по този начин възможността за излизане от общата валута в краткосрочен и средносрочен план. Въпреки това, в дългосрочен план всичко зависи от гръцкото общество, което трябва да реши своя бизнес модел и как той  се вписва в Европейския съюз. Във всеки случай опитът да се отцепим от еврозоната е технически невъзможен и може да се окаже икономически и политически катастрοфален.