Останалите са принудени да работят каквото намерят. Според анкета измежду българите в Испания, се установи, че 62% от българите с добро образование – средно и висше, въобще не работят по специалността си. Същото е и тук. Единици са тези, които са успели да си намерят място и да работят това, което им е по душа.

Но тук има и млади хора...

Младите хора предпочитат да си намерят квартира, работа на осем часов работен ден и после да имат свой собствен живот.

Освен финансово, емиграцията облагодетелства ли хората и по друг начин?

Пак зависи от статуса, който имат. А това зависи от работата, която вършат и свободното време, което имат. Може да продължат да се образоват, да се себедоказват в свободното време.

По твоя преценка какво се е променило в ежедневието на българите тук след влизането на България в ЕС?

Няма го страха от полицията, че ще ги екстрадират обратно, ако са незаконни. Вече човек се чувства сигурен.

Говори се, че някои страни от ЕС като Испания и Великобритания ще удължат забраната си за достъп до работния пазар на българи и румънци. Смяташ ли, че Гърция ще последва примера им?

Очаквам да има яснота през януари-февруари. Но живеещите тук от много години като мен например, знаем много добре мирогледа на гърците – до последния момент да не е сигурно и ясно какво ще се случи. Искам да подчертая, че някои заглавия от българските вестници влизат по грешен начин тук, например: „На нелегалните имигранти им се предлага безплатна медицинска помощ”. Няма вече българи „нелегални имигранти”. Ние сме европейски граждани. Някой може да няма право да работи, но може да пребивава тук и ако си има европейската здравна карта от България, може да се лекува безплатно. Определението „незаконен” вече е неправилно. Иначе се надявам Гърция да си отвори пазара на труда.

Мислиш  ли, че гърците са толерантни хора?

Гърците си държат на тяхното, но са отворени към чужденците. Разбира се, че са много толерантни. Дори, може би повече, отколкото е нужно. Ето, Омония е централния площад на Атина, лицето на един петмилионен град и трябва да бъде в съвсем различен стил, да има друга визия и излъчване...

Ти работиш постоянно с българи, срещаш се с нови хора. Те планират ли да се върнат към България?

Би било логично да се върнат, ако бяха млади хора. Но тук диапазонът е от 45 нагоре. И новопростигащите жени идват, защото Гърция е близо. За по-цивилизованите страни да не говорим – натам никога няма да тръгне една жена в напреднала възраст.

Какви са мечтите на хората тук, техните стремежи?

То не може да се нарече мечта. Идването в чуждата държава е продиктувано от нещо. И, разбира се, в повечето случаи причината е финансова. Да се помогне на семейството, на децата, и след това вече и на внуците. Дали ще бъде, за да се закупи жилище – знаеш, че България е една от държавите заемащи някое от първите места по процент от населението със собствени жилища. Всички искат детето или внукът да има собствено апартаментче, после идва колата и на трето място – образованието на децата. И затова работят. И затова тези жени, които са тук на тази напреднала възраст няма да се върнат в България, защото 600 евро – минималната заплата, която взема една домашна помощница, които са 1200 лева... в България на 55 години никъде не може да взима 1200 лева.

Понеже чрез работата ти в радиото, ти комуникираш и с хора от останалите националности, които живеят в Гърция. Къде мислиш, че са поставени българите на общата карта от народи тук? С какво се отличават?

Особено след влизането в Европейския Съюз, може да се каже, че сме привилегировани. В смисъл, че отношението към нас вече много се промени. Конкретно аз никога не съм имала проблеми с ксенофобско отношение, с изключение на един случай, когато удостоверявах вестника в данъчното.

В радиото са много толерантни. Ние нямаме никакви ограничения и не ни слагат в коловоз, за да ни кажат какво точно трябва да правим. Оставят ни да си работим сами. Това в началото много ме шокира.

Има ли нещо би искала да кажеш?

Всички сме притеснени от тази икономическа криза, която засегна и Гърция, и България. Не е нужно да бъдем успокоявани от страна на България, че няма да удари и няма да се усети. Напротив, ние сме в постоянен контакт с близките си и много добре го разбираме. Въпросът е да се създаде възможност и да се даде шанс поне на младите, които са тук, за да могат да се върнат. Но тези млади съпоставят и едва ли ще се върнат, ако не им се предлагат съответните условия – най-вече заплащане и кариера. До момента изявленията на работодателите са, че биха започнали с 600 лева за специалист, а ако знае поне английски и има и компютърни умения - горната граница е до 1200 лева. Т.е. между 300 и 600 евро. Не вярвам да се върнат младите така. Като идваш в чужбина, започваш и да се цениш.