Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Властта вече не може да пренебрегва гражданското общество

02 Юли 2013 / 18:07:41  Анастасия Балездрова
6123 прочитания

Деветнадесет дни след началото си протестите в България не стихват, въпреки противните твърдения на управляващи и коментатори. Никой не може да предвиди какъв ще бъде техният край, но със сигурност правителството в София се чувства неудобно и притиснато.

Това пролича и от дискусията за събитията от последните седмици, която започна в Европейския парламент.

За това какво промениха протестите и какви ще бъдат последствията от тях дългосрочно GRReporter разговаря с политолога Владимир Шопов.

Как се стигна до там, че ситуацията в България да се разглежда от европейския парламент и как коментирате начина, по който са гласували партиите?

Поводът за дискусия за България всъщност датира отпреди няколко месеца. След това бяха направени опити тя да бъде преместена през септември, но очевидно събитията от последните няколко седмици са се оказали достатъчен аргумент, за да се състои в момента.

Аз съм малко изненадан от позицията на Зелените, които често застават на страната на социалистите. Но е видимо, че информацията, която започва да достига до европейските институции за начина на управление в България, започва да оказва своето влияние и въздействие дори върху тези парламентарни групи в Европейския парламент, които са по-близо до кабинета на Пламен Орешарски.

От тази гледна точка мисля, че има постепенно натрупване на разбирането за това какво всъщност се случва в България. Бих казал, че за определен период за време информацията по-скоро стигаше и в някакъв смисъл се филтрираше от секретариата на Партията на европейските социалисти. Но за все повече от партиите-членки на ПЕС започва да се изяснява зависимостта на този кабинет от Волен Сидеров. И аз мисля, че за много от тях една такава ситуация ще бъде неприемлива, независимо че са в трудна ситуация, поради факта, че Сергей Станишев в момента е секретар на ПЕС. А знаем, че след 10 месеца предстоят избори за европейски парламент и те със сигурност нямат особено желание да си създават допълнителни затруднения с оглед на тези избори.

Смятате ли, че европейското бъдеще на България е заплашено по някакъв начин?

Не ми се иска да си представям, че това е все още реалистична заплаха, макар всички да имаме известни притеснения, че в момента се води една битка в душите и сърцата на сегашното управление между историческия му инстинкт и настоящите политически реалности. И в крайна сметка много хора се притесняват кое ще надделее. Още повече, че през последните дни станахме свидетели на няколко откровено ретроградни реакции на сегашната ситуация. Визирам изказването на председателя на парламента Михаил Миков и отношенията и езика по отношение на протестиращите в България.

За мен по-интересното е, че в рамките на само един месец това правителство успя - макар и по-незабележимо, поради вътрешнополитическата му безпомощност – почти да срине възможностите за нормална европейска политика. Защото още при първото посещение на новия министър-председател, той беше посрещнат от Жозе Мануел Барозу с няколко послания: Едното беше, че за тях гласът на хората, които са по улиците на страната са доста по-точна и легитимна оценка за нейното състояние. Посрещна го също с новината, че ще бъде продължен механизмът за мониторинг върху страната ни и че в този контекст членството в Шенген дори не може да бъде коментирано. След това последваха още няколко много тежки гафа на двама от министрите в този кабинет. Включително през последните два дни станахме свидетели на директно подвеждане на общественото мнение с изявлението на министъра на икономиката, че България навлиза в режим на директно плащане на глоби по една наказателна процедура.

За мен по-голямата опасност е парализата на европейската политика на този кабинет от тук нататък и евентуалното допълнително обезсмисляне на членството на България. Не ми се иска да разсъждавам в категории, които отиват отвъд това.

Докога смятате, че ще издържи това правителство?

Това продължава да бъде най-трудният въпрос. Защото от една страна наистина отсъстват обстоятелства, които да го притискат непосредствено. Действително мащабът на протестите не е този, който чисто исторически сме свикнали да свързваме с падане на правителства. Няма такава острота на икономическата криза и безизходица, каквато имаше през 1997, БСП продължава все пак не е в онази международна изолация, в която се намираше тогава.

Но това, което прави живота на този кабинет много нестабилен е свързано с изключително тежката парализа, в която е изпаднал. По простата причина, че от една страна не може да реагира адекватно на обществената среда, в която страната вече се намира. Той не е в състояние да конструира елементарна управленска стабилност и нормалност както в собствения си състав, така и в парламента. На трето място, една конфигурация, в която Волен Сидеров е ключовият фактор за функционирането на парламента на практика обезсмисля каквото и да било желание и претенция за смислена управленска перспектива.

Това според мен са факторите, които ще подкопават стабилността на този кабинет. И независимо дали ще станем свидетели на падане на правителството в рамките на сегашната или на следващата вълна на протести в началото на есента или по-късно, техният основен смисъл отива отвъд политическите резултати, които могат да постигнат в краткосрочен план. Защото същинският им смисъл е укрепването на тази култура на непримиримост към тежките управленски безобразия, нарастването на готовността за гражданска активност, която да бъде всекидневна и настойчива по различни теми, свързани с развитието на страната. В една такава среда всякакви правителства, които управляват като настоящото ще бъдат нестабилни.

Някои коментатори са на мнение, че протестите отслабват. Как виждате тяхното бъдеще?

Аз не съм сигурен, че протестите намаляват. За съжаление сме свидетели на една “война на интерпретациите” за това какво точно се случва в страната. Тя преминава и през количественото подценяване на броя на протестиращите хора.

Напротив, моето мнение е, че колкото повече продължава този протест, той ще става по-устойчив. Не е задължително да си представяме тази устойчивост като тримесечно присъствие на хората на площада без прекъсване. Но това чувство на скрепяване на взаимната гражданска солидарност, на което сме свидетели, според мен носи гаранциите, за които вече споменах.

От моя гледна точка е изключително важно това, което се случва през последните дни, а именно нарастването на подкрепата за протестите в страната от хора, които в момента не живеят в България. Видяхме как само за няколко дни се увеличи броят на градовете и хората, които заявиха своята подкрепа за протестите. Това според мен е едно изключително важно развитие на нещата, защото без подкрепата и участието на хората, които живеят и работят извън страната, на сега протестиращите ще им е по-трудно да постигнат целите си.

Така че не мисля, че протестите залиняват и ще изчезнат.

Разбира се, те не могат да продължат вечно и това е ясно на всички. Но така или иначе, независимо дали ще се постигне непосредствената политическа цел, свързана с оставката на правителството, самият факт, че то беше толкова трайно парализирано от тези протести, според мен предвещава неговата политическа неспособност да управлява за дълъг период от време.

Коя според вас е алтернативата за управлението на България в случай, че има предсрочни избори в даден момент?

В момента в България често се поставя въпросът “какво следва”. Според мен той спира много хора да излязат на улицата. За съжаление, отговорът му не може да бъде еднозначен дотолкова, доколкото ние наистина сме попаднали в политическа система, в която има тежко недоверие към почти всички налични политически партии.

От тази гледна точка по-дългосрочната промяна ще дойде не само през това да се променят субектите в политическата система, а начинът и културата, с които те управляват. Защото реалността е, че само с тези протести и само с падането на това правителство едва ли можем да очакваме драматично преконфигуриране на партийната система.

Всъщност става дума за една политическа промяна, която при добро развитие на нещата би следвало да се случи с няколко стъпки. Те разбира се включват и появата на нови политически субекти. Но в по-непосредствен план гаранциите за това да тръгнат нещата в страната не са толкова свързани с бързата и внезапна поява на някакви нови партии - “бели лястовици”, а с промяна на начина, по който се управлява в резултат на този постоянен граждански натиск.

Дясното политическо пространство не е представено в българския парламент, въпреки че ГЕРБ се смята за дясна партия. Виждате ли да се случва нещо вдясно, да се ражда някаква нова идея, която да промени начина и културата на управление?

За мен лично няма съмнение, че в резултат на протестите ще се появи по-единен десен политически субект. На този етап ми се струва, че е рано да прогнозираме дали в крайна сметка това ще бъде коалиция между политически партии или ще се върви към създаването на нов, единен политически субект. В момента има различни мнения по този въпрос, включително и между партиите, които водят тази дискусия.

За да предвидим какво ще се случи трябва да си даваме сметка, че пред тези партии стои все още една неразрешена дилема. И тя е свързана с това дали те се самоорганизират като дясно политическо тяло или като политически партии с различни идеологически профили, които просто се обединяват около идеята за нов тип правене на политика.

Засега нямаме отговор на този въпрос, защото до момента преговорите приличат повече на преговори между партии, които искат да направят заявка за ноя начин за правене на политика, а не са толкова израз на желанието задължително те да са в основата на единен политически субект.

Защото и по отношение на Зелените, и по отношение на партията на Меглена Кунева много хора имат съмнения, че те могат да бъдат в основата на единен десен субект. Очакването ми е, че в края на този процес, независимо точно в какъв състав ние ще имаме една нова дясна конфигурация, която ще изглежда по-различно от това, което имахме на последните избори.

Как коментирате това разделение, което някои се опитаха да направят между протестиращите сега и протестиращите през февруари?

Тези разделения са доста очевидни опити за налагане на определена интерпретация, за поставяне на препятствия пред усещането за общност между различните групи хора, които излязоха да протестират през последните години. Видяхме деленията “София-останалата част от страната”, “сити – гладни” и т.н. Това е доста очевидно и познато от историческия арсенал на БСП. Аз бих казал, че чисто аналитично за мен няма никакво съмнение, че става дума за един процес на натрупване и възпитаване на една нагласа и култура на непримиримост и гражданско действие, която игнорирахме до голяма степен досега. През последните години имаме изключително много примери за такова поведение – като се премине от по-малки каузи, свързани с квартални градинки и презастрояване и такъв тип проблеми и се стигне до по-големи и значими социални и политически протести като тези от лятото на миналата година и февруарските протести. Мисля, че по-скоро става въпрос за натрупване и кулминация на тази култура на гражданска активност и непримиримост. Много хора, включително тези, които са свързани със сегашното правителство си дават достатъчно добре сметка за този процес. Именно затова и с такава острота и настоятелност постоянно се опитват да прокарват разделителни линии между различните протестиращи хора.

Как коментирате ролята на медиите в тези протести?

По принцип през последните години много често коментирахме това, което се случва с българските медии, степента на концентрация на собственост и власт в медийния сектор. От тази гледна точка мисля, че това, което се случва сега е положителен процес, защото видяхме, че те имат минималните сили, за да възстановят поне частично своята независимост и способност да отразяват и коментират случващото се в българското общество по-адекватно.

Разбира се, има цели сегменти от медийната публичност, които продължават да бъдат блокирани от тази концентрация на собственост и те предлагат на своите читатели един абсолютно паралелен свят.

Видяхме също така достатъчно устойчивост от страна на обществените медии да могат да заявят твърда позиция в защита на своята независимост и професионализъм. Мисля, че имаме едно прилично ниво на отразяване и анализ на събитията.

Но така или иначе това е въпрос, на който и от тук нататък трябва да отделим достатъчно внимание. Според мен трябва да се променят няколко основни начини на функциониране на медиите, да се отвори по-голяма възможност за включване на on-line изданията в отразяването на медийната реалност. В нашите телевизии има рубрики за преглед на печата, в които се обръща повече внимание на това какво е написано във вестник с тираж от 5 000 – 6 000 броя, отколкото на това какво е написано и коменритано в интернет сайт, който в рамките на един ден е бил посетен от стотици хиляди хора. Трябва да се предприемат тези промени на медийната среда, за да може да се подобри нейното качество.

Категории: ПолитикаОбщество протести България правителство Владимир Шопов
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus