Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Властта вече не може да пренебрегва гражданското общество

02 Юли 2013 / 18:07:41  Анастасия Балездрова
3519 прочитания

Деветнадесет дни след началото си протестите в България не стихват, въпреки противните твърдения на управляващи и коментатори. Никой не може да предвиди какъв ще бъде техният край, но със сигурност правителството в София се чувства неудобно и притиснато.

Това пролича и от дискусията за събитията от последните седмици, която започна в Европейския парламент.

За това какво промениха протестите и какви ще бъдат последствията от тях дългосрочно GRReporter разговаря с политолога Владимир Шопов.

Как се стигна до там, че ситуацията в България да се разглежда от европейския парламент и как коментирате начина, по който са гласували партиите?

Поводът за дискусия за България всъщност датира отпреди няколко месеца. След това бяха направени опити тя да бъде преместена през септември, но очевидно събитията от последните няколко седмици са се оказали достатъчен аргумент, за да се състои в момента.

Аз съм малко изненадан от позицията на Зелените, които често застават на страната на социалистите. Но е видимо, че информацията, която започва да достига до европейските институции за начина на управление в България, започва да оказва своето влияние и въздействие дори върху тези парламентарни групи в Европейския парламент, които са по-близо до кабинета на Пламен Орешарски.

От тази гледна точка мисля, че има постепенно натрупване на разбирането за това какво всъщност се случва в България. Бих казал, че за определен период за време информацията по-скоро стигаше и в някакъв смисъл се филтрираше от секретариата на Партията на европейските социалисти. Но за все повече от партиите-членки на ПЕС започва да се изяснява зависимостта на този кабинет от Волен Сидеров. И аз мисля, че за много от тях една такава ситуация ще бъде неприемлива, независимо че са в трудна ситуация, поради факта, че Сергей Станишев в момента е секретар на ПЕС. А знаем, че след 10 месеца предстоят избори за европейски парламент и те със сигурност нямат особено желание да си създават допълнителни затруднения с оглед на тези избори.

Смятате ли, че европейското бъдеще на България е заплашено по някакъв начин?

Не ми се иска да си представям, че това е все още реалистична заплаха, макар всички да имаме известни притеснения, че в момента се води една битка в душите и сърцата на сегашното управление между историческия му инстинкт и настоящите политически реалности. И в крайна сметка много хора се притесняват кое ще надделее. Още повече, че през последните дни станахме свидетели на няколко откровено ретроградни реакции на сегашната ситуация. Визирам изказването на председателя на парламента Михаил Миков и отношенията и езика по отношение на протестиращите в България.

За мен по-интересното е, че в рамките на само един месец това правителство успя - макар и по-незабележимо, поради вътрешнополитическата му безпомощност – почти да срине възможностите за нормална европейска политика. Защото още при първото посещение на новия министър-председател, той беше посрещнат от Жозе Мануел Барозу с няколко послания: Едното беше, че за тях гласът на хората, които са по улиците на страната са доста по-точна и легитимна оценка за нейното състояние. Посрещна го също с новината, че ще бъде продължен механизмът за мониторинг върху страната ни и че в този контекст членството в Шенген дори не може да бъде коментирано. След това последваха още няколко много тежки гафа на двама от министрите в този кабинет. Включително през последните два дни станахме свидетели на директно подвеждане на общественото мнение с изявлението на министъра на икономиката, че България навлиза в режим на директно плащане на глоби по една наказателна процедура.

За мен по-голямата опасност е парализата на европейската политика на този кабинет от тук нататък и евентуалното допълнително обезсмисляне на членството на България. Не ми се иска да разсъждавам в категории, които отиват отвъд това.

Докога смятате, че ще издържи това правителство?

Това продължава да бъде най-трудният въпрос. Защото от една страна наистина отсъстват обстоятелства, които да го притискат непосредствено. Действително мащабът на протестите не е този, който чисто исторически сме свикнали да свързваме с падане на правителства. Няма такава острота на икономическата криза и безизходица, каквато имаше през 1997, БСП продължава все пак не е в онази международна изолация, в която се намираше тогава.

Но това, което прави живота на този кабинет много нестабилен е свързано с изключително тежката парализа, в която е изпаднал. По простата причина, че от една страна не може да реагира адекватно на обществената среда, в която страната вече се намира. Той не е в състояние да конструира елементарна управленска стабилност и нормалност както в собствения си състав, така и в парламента. На трето място, една конфигурация, в която Волен Сидеров е ключовият фактор за функционирането на парламента на практика обезсмисля каквото и да било желание и претенция за смислена управленска перспектива.

Категории: ПолитикаОбщество протести България правителство Владимир Шопов
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus