Константинос Пападопулос, главен секретар в гръцкото външно министерство характеризира днешната икономическа обстановка като „най-сложната от всички други досега. Медиите са жертви на сложността на темите, които представят и тайните политически и икономически проекти засягат лошото информиране”. Според него „печатът си прилича с борсите. Пресилва нещата, нервничи и често е нападателен”.
    За ролята на Германия в еврозоната и за несиметричната аналогична отговорност на страните-членки, когато съществува един общоевропейски проблем говори Оле Функе, представител на германското външно министерство. Той обясни, че страната му не би могла да бъде пасивна в конкретния случай и подчерта, че лошото изпълнение на Пакта за стабилност от страна на държави-членки като Гърция е довело до днешната ситуация. Според него възстановяването на доверието от страна на паричните фондове и спазването на Пакта са две от най-важните предпоставки за изхода от кризата.
    Журналистът Пасхос Мандравелис от гръцкия всекидневник „Катимерини” се позова на структурните проблеми на гръцките медии и на ограниченото пространство, което се дава на редакторите възможност да напишат своите статии и да разяснят по-сложните теми. Според него условията на работа водят до осакатяването на новините и до повърхностното разглеждане на темите, в резултат на което медиите прибягват до използването на привлекателни стереотипи.
    „Журналистите наистина не бяха подготвени за тази криза” каза в заключение Пасхос Мандравелис. Професор Лукас Цукалис,  председател на ЕЛИАМЕП подчерта, че докато кризата се разгаря най-голямата опасност, грозяща Европа е популизмът, който се появява чрез възраждането на стереотипи, най-често расистки и би могъл да усложни положението. „Всички ние, които имаме директно или косвено въздействие върху формирането на общественото мнение трябва да премисляме много добре преди да дадем каквото и да е мнение. През последните месеци бяхме едно европейско семейство, което хвърляше камъни между стъклени стени”.