Галерия

1

Според икономическия анализатор на Националната банка на Гърция Павлос Милонас правителството трябва да се опита не само да покрие целите, заложени в Меморандума за финансова помощ, но и да положи усилия за допълнителни мерки, които ще дадат преднина на Гърция. Павлос Милонас обясни, че в момента капиталовите пазари виждат само един външен дълг, който се увеличава. Те се съмняват, че той може да се изплати. Затова е от изключителна важност месечно да се изпълняват всички планирани мерки, свързани както с фискалната консолидация, така и със структурните промени, без да има пропуски в постигането на целите. Логиката е, че в края на краищата трябва да се създадат достатъчно големи бюджетни излишъци, които да покриват дълговите си задължения , след като са покрити всички други нужди в бюджета. „Ако не можем да направим това, защо да ни кредитират отново? И тогава наистина ще се наложи да говорим за преструктуриране на дълга”.

В този ред на мисли бяха и коментарите на икономическия анализатор на Eurobank EFG Гикас Хардувелис, който заяви, че Гърция ще успее с програмата за икономическо оздравяване, защото няма друг избор. „В момента сме притиснати в ъгъла и изпълнението на целите по Меморандума за финансова помощ е единственият ни изход”. Той отдаде сериозно внимание на дългото и продължително недоверие на капиталовите пазари към волята на гръцкото правителство да се справи с настоящата криза и подчерта многократно, че нещо повече трябва да се направи. „Най-важно за всички в Гърция е да се върнем към свободното кредитиране, а при тези нива на лихвите, това не е възможно”. Хардувелис изпрати сигнал към управляващите, че трябва да действат бързо и да предприемат допълнителни мерки, така че да възвърнат доверието и разликата по лихвите на гръцките към германските държавни облигации да започнат да падат.„Няма значение дали обичаме или мразим капиталовите пазари, те трябва да бъдат убедени, че в Гърция се правят реални усилия за промяна”.

Критика към държавниците отправи и изпълнителният директор на EFG Eurolife Александрос Саригеоргиу. Той заяви, че е дошъл моментът да се разбият митовете около  начините, по които действа до момента държавното пенсионно осигуряване. „Дойде време да разбием старите си разбирания, които голяма част от политическия свят в Гърция приема като свещени крави”.

Първият мит, който вече е време да бъде свален от пиедестала, на който седи години наред  е взаимопомощта между поколенията в пенсионното осигуряване. Системата днешните работещи да плащат пенсиите на пенсионерите се оказа особено неуспешна и доказателство за това са дефицитните пенсионни каси. Застаряващото общество както в Гърция, така и в Европа е изправено пред проблема сегашните работещи да осигурят едновременно пенсии за техните родители, но и за самите себе си, защото запасите във фондовете са изчерпани или никога не са били акумулирани. „Минималната пенсия, която правителството установи миналата година бе 320 евро. Сравнете тази сума със стандарта на живот, който ни заобикаля и ще разберете, че свещената крава на тази политика май не е толкова свещена”.

Високият стандарт на живот, осигурен в последните десетилетия на гърците, не може да бъде покрит от минималната държавна пенсия.  Саригеоргиу заяви, че средната продължителност на живота след навършването на 65 години е още поне 25 години за всеки европеец. Това означава, че след средно 40 години работа, трябва да се изплащат пенсии още 25 години, в условията на застаряващата Европа. Старият континент има проблем с намаляването на работната ръка и повишаването на хората в третата възраст, които имат право на пенсия след цял живот работа. Освен всичко останало Европа става все по-неконкурентна и произвежда много по-малко и много по-скъпа продукция, от страни като Китай или Индия, които заливат световния пазар. Изпълнителният директор на EFG Eurolife заяви, че се изисква се преструктуриране на модела, в който всеки работещ ще инвестира сам в бъдещите си старини така, че след дълги десетилетия работа, пенсията му да бъде осигурена.

Втората свещена крава, за която е дошло време да мине под ножа е „държавата, която гарантира всичко”, заяви застрахователният специалист. Александрос Саригеоргиу обясни, че един обикновен застрахователен продукт като доброволното частно пенсионно осигуряване носи известни рискове, но и много по-големи капитали за тяхната гаранция. За да се гарантира максимално избягването на евентуалните рискове, от началото на следващата година влизат в сила правилата по  Solvency II.  Новата регулация ще позволи измерването на поетите рискове в дълбочина и според резултатите ще се изисква гарантирането на съответните капиталови стойности, така че вложенията на потребителите да бъдат максимално защитени. Саригеоргиу каза, че гаранциите за определена услуга в частното застраховане ще изискват пет пъти повече капитали за гаранция, отколкото първоначално внесената стойност. Всичко това важи за частното застраховане и по-конкретно за частното пенсионно осигуряване. Тук идва и парадоксът – ако изпълнителят на съответната пенсионна услуга е частна компания, която е обвързана с правилата на Solvency II, тя е задължена да гарантира тези капитали, но няма да може и ще се откаже от услугата, защото става нерентабилна. В същото време, ако държавата трябва да предостави същата услуга, тя ще се гарантира от държавни облигации, които всички станахме свидетели, че може за много кратко време да загубят стойността си както стана с гръцките държавни облигации.