Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Все още не е късно софийският протест да увлече и провинцията

15 Август 2013 / 13:08:46  Анастасия Балездрова
4357 прочитания

Два месеца след началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, GRReporter продължава да следи отблизо техния развой с коментарите на проф. Николай Слатински, социалния антрополог Васил Гарнизов, журналиста Иван Бедров и други.

Днешният ни събеседник е професорът по културна антропология в Софийския университет “Климент Охридски” Ивайло Дичев. Той работи в областта на политическата култура и медийните и градските изследвания. Пише и е виден есеист – носител на наградите “Паница”, “Черноризец Храбър” и “Димитър Пешев”.

Интервюто с проф. Дичев бе осъществено в чата на социалната мрежа Фейсбук.

В момента протестите са в затишие. Само с летните отпуски ли се обяснява това или има и друга причина?

Летните протести не успяха да хвърлят мост към зимните, онези срещу сметките на тока, които бяха наистина масови, София не увлече провинцията. Основната причина е в това, че летните протести не успяха да хвърлят мост към зимните, онези срещу сметките на тока, които бяха наистина масови, София не увлече провинцията. Социалните движения са като велосипеда - или вървиш напред, или падаш, т.е. те трябва да се разширяват, за да просъществуват. Последното, което издигнаха като лозунг тук, беше съпротивата срещу корекцията на бюджета - представяте ли си, по цяла Европа, Гърция на първо място, протестират срещу бюджетните ограничения, у нас обратно, протестът иска бюджетни ограничения. Такава кауза не е много популярна, както можете да си представите. Но още не е късно да се масовизира недоволството, нашата икономика е сезонна, на есен винаги става по-тежко, остава само организаторите на протестите в София да си дадат сметка, че сами няма да свалят властта, че трябва да се отворят към исканията на много по-широк кръг хора.

След повече от два месеца на улицата къде успя и къде не успя протестът?

Успя - да спре назначението на Пеевски, успя да накара партиите от дясно да преодолеят тъпите си ежби и да се обединят в реформаторски блок, успя да въведе съвсем нов стандарт за контрол на правителството, успя да дискредитира “Нова медийна коалиция” (по “Нова българска медйна група” на Ирена Кръстева и Делян Пеевски – б.а.), успя да политизира част от обществото... Не успя - да излъчи лидери, програми, посока за развитието на България. Например откъсването на едрия бизнес от държавата, което искат сега, но искаха и през февруари, за сега остава пожелание, правителството не е изтеглило парите от Банката, която управлява страната, не е разбило местните феодални владения, не е променило системата на обществени поръчки, не е забранило участието на офшорки във взаимодействието с държавата. Не е лошо тези неща да се случат още сега, преди да падне правителството, защото не знаем какво ще прави следващото. Умишлено не споменавам оставката нито като неуспех, нито като успех - за мен тя е важен, но не единствен момент в ставащото.

Проф. Дичев на простест пред Министерския съвет, снимка: Васил Гарнизов

Както сам посочвате, до момента протестиращите не успяха да излъчат лидер или да се обединят около една личност. Кои са предимствата и кои недостатъците на протестите като форма на обществена реакция?

Протестиращите твърдят, че липсата на лидери ги прави по-трудно уязвими. Това обаче е нож с две остриета: защото рано или късно на сцената трябва да излезе лидер, който да промени нещата и ако той/тя не е проверен в хода на годините, ако няма изградени отношения на лоялност и доверие - моментът на появата му/й става труден, дори невъзможен. Навлизаме в епоха на непрекъснато недоволство навсякъде по всички въпроси - същото беше с индигнадосите в Испания, с Occupy в САЩ. Това е натиск, с който всяка власт ще трябва да се съобразява, това е добре, макар че е малко трудно да си представя как ще се управляват неразвити страни като нашата под такава мощна преса. Протестиращите твърдят, че липсата на лидери ги прави по-трудно уязвими. Това обаче е нож с две остриета: защото рано или късно на сцената трябва да излезе лидер, който да промени нещата и ако той/тя не е проверен в хода на годините, ако няма изградени отношения на лоялност и доверие - моментът на появата му/й става труден, дори невъзможен. Така че не вярвам да се случат много големи промени и тук, и другаде по света: просто политическите процеси ще текат по-бързо, никой няма да чака 4 години, за да гласува доверие/недоверие на управляващите, те ще трябва да реагират мигновено, да се обясняват, да оттеглят решения. Това ми се вижда по-скоро хубаво, макар че много от сънародниците ни, които очакват "ристарт на системата", нов морал, ревизия на прехода и пр. ще бъдат разочаровани. В политиката големите скокове обикновено са катастрофи - хубавите неща стават на малки стъпки.

Като единствена политическа алтернатива на управляващите до момента се очертава само Реформаторският блок, като призивите са той да се превърне в Отечествен фронт срещу мафията. Въпреки това някои от участниците в миналото са имали порочни връзки с нея. Къде трябва да бъде линията, отвъд която подобни действия не трябва да бъдат простени?

В България често политическия дебат се заменя с морално-юридически. Може да не сме съгласни с десните политически решения, предлагани от Реформаторския блок, но това не значи, че тябва да ги обявяваме за престъпници. Мафията е специфично нещо, има я разбира се, но не в такива големи размери, както изглежда, ако четем екзалтирани писачи във фейсбук. По-мащабното нещо е клиентелизмът - раздаването на държавни неща на приближени, къде срещу пари, къде срещу политическа подкрепа. Вероятно сте видели тази цифра - от 1200 при царя, броя на фирмите, които са печелили държавни поръчки при Борисов е спаднал на 200. Същите клиентели имаше СДС. Но подобни мрежи не са непремено криминални, обикновено те използват някакви вратички в закона. Когато криминализираме Реформаторския блок или която и да е друга партия създаваме условия после да бъдем разочаровани от това, че съдът не намира за какво да ги осъди. Просто безумно беше оплюването на г-ж Кунева на предните избори, такова нещо не бях виждал - заради свекър й, защо, защото спомогнала да влезем в ЕС! За Костов да не говорим, той си е направо демонът на българския преход. Аз имам друго притестнение от Реформаторския блок - не разбирам къде точно стоят, каква алтернатива предлагат, имам предвид политическа, не морална. Знаем само, че мразят Русия, но как ще разбият енергийните монополи, как ще развалят договорите с фотоволтаиците и Мариците...

Какво очаквате от утрешното заседание на парламента?

Нищо специално - не вярвам Атака да се отметнат от позицията си. Тия хора си отмъщават и още нямам чувството, че са се наситили. Но ако случайно корекцията на бюджета не мине, това ще е оправдание за БСП-ДПС за всички лоши неща, които ще се случват оттук нататък, както и повод да се пренасочва народния гняв срещу президента.

Какво могат да направят от тук нататък институциите – президент, парламентарна и извънпарламентарна опозиция?

Господин Борисов опитва да се съюзи с Реформаторския блок, само че за сега удари на камък, защото много от избирателите на тази бъдеща коалиция (?) в никакъв случай не биха приели съюз с ГЕРБ. Президентът може да посредничи, но без оттегляне на Борисов и Цветанов - без изваждане напред на някакъв приемлив европейски човек от типа на (Томислав – б.а.) Дончев - не си го представям. Тези, които изреждате, могат да изградят дясна алтернатива. Господин Борисов опитва да се съюзи с Реформаторския блок, само че за сега удари на камък, защото много от избирателите на тази бъдеща коалиция (?) в никакъв случай не биха приели съюз с ГЕРБ. Президентът може да посредничи, но без оттегляне на Борисов и Цветанов - без изваждане напред на някакъв приемлив европейски човек от типа на (Томислав – б.а.) Дончев - не си го представям. Проблемът е, че ако много се залага на дясното автоматически започват да натежават левите мерки на БСП, които иначе не са особено сериозни (Орешарски - ляв, това е абсурд!). Идеологическото свръх-одесняване изигра лоша шега на България в началото на 90-те, когато тъкмо то направи БСП да оцелее и да се превърне в лява алтернатива. На мястото на опозиционните сили днес бих заложил на по-центристки, по-прагматични възгледи, такива, които да направят БСП излишна, не героична.

Категории: Политика България протести правителство Реформаторски блок проф. Ивайло Дичев
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus