Галерия

1

Два месеца след началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, GRReporter продължава да следи отблизо техния развой с коментарите на проф. Николай Слатински, социалния антрополог Васил Гарнизов, журналиста Иван Бедров и други.

Днешният ни събеседник е професорът по културна антропология в Софийския университет “Климент Охридски” Ивайло Дичев. Той работи в областта на политическата култура и медийните и градските изследвания. Пише и е виден есеист – носител на наградите “Паница”, “Черноризец Храбър” и “Димитър Пешев”.

Интервюто с проф. Дичев бе осъществено в чата на социалната мрежа Фейсбук.

В момента протестите са в затишие. Само с летните отпуски ли се обяснява това или има и друга причина?

Летните протести не успяха да хвърлят мост към зимните, онези срещу сметките на тока, които бяха наистина масови, София не увлече провинцията. Основната причина е в това, че летните протести не успяха да хвърлят мост към зимните, онези срещу сметките на тока, които бяха наистина масови, София не увлече провинцията. Социалните движения са като велосипеда - или вървиш напред, или падаш, т.е. те трябва да се разширяват, за да просъществуват. Последното, което издигнаха като лозунг тук, беше съпротивата срещу корекцията на бюджета - представяте ли си, по цяла Европа, Гърция на първо място, протестират срещу бюджетните ограничения, у нас обратно, протестът иска бюджетни ограничения. Такава кауза не е много популярна, както можете да си представите. Но още не е късно да се масовизира недоволството, нашата икономика е сезонна, на есен винаги става по-тежко, остава само организаторите на протестите в София да си дадат сметка, че сами няма да свалят властта, че трябва да се отворят към исканията на много по-широк кръг хора.

След повече от два месеца на улицата къде успя и къде не успя протестът?

Успя - да спре назначението на Пеевски, успя да накара партиите от дясно да преодолеят тъпите си ежби и да се обединят в реформаторски блок, успя да въведе съвсем нов стандарт за контрол на правителството, успя да дискредитира “Нова медийна коалиция” (по “Нова българска медйна група” на Ирена Кръстева и Делян Пеевски – б.а.), успя да политизира част от обществото... Не успя - да излъчи лидери, програми, посока за развитието на България. Например откъсването на едрия бизнес от държавата, което искат сега, но искаха и през февруари, за сега остава пожелание, правителството не е изтеглило парите от Банката, която управлява страната, не е разбило местните феодални владения, не е променило системата на обществени поръчки, не е забранило участието на офшорки във взаимодействието с държавата. Не е лошо тези неща да се случат още сега, преди да падне правителството, защото не знаем какво ще прави следващото. Умишлено не споменавам оставката нито като неуспех, нито като успех - за мен тя е важен, но не единствен момент в ставащото.

Проф. Дичев на простест пред Министерския съвет, снимка: Васил Гарнизов

Както сам посочвате, до момента протестиращите не успяха да излъчат лидер или да се обединят около една личност. Кои са предимствата и кои недостатъците на протестите като форма на обществена реакция?

Протестиращите твърдят, че липсата на лидери ги прави по-трудно уязвими. Това обаче е нож с две остриета: защото рано или късно на сцената трябва да излезе лидер, който да промени нещата и ако той/тя не е проверен в хода на годините, ако няма изградени отношения на лоялност и доверие - моментът на появата му/й става труден, дори невъзможен. Навлизаме в епоха на непрекъснато недоволство навсякъде по всички въпроси - същото беше с индигнадосите в Испания, с Occupy в САЩ. Това е натиск, с който всяка власт ще трябва да се съобразява, това е добре, макар че е малко трудно да си представя как ще се управляват неразвити страни като нашата под такава мощна преса. Протестиращите твърдят, че липсата на лидери ги прави по-трудно уязвими. Това обаче е нож с две остриета: защото рано или късно на сцената трябва да излезе лидер, който да промени нещата и ако той/тя не е проверен в хода на годините, ако няма изградени отношения на лоялност и доверие - моментът на появата му/й става труден, дори невъзможен. Така че не вярвам да се случат много големи промени и тук, и другаде по света: просто политическите процеси ще текат по-бързо, никой няма да чака 4 години, за да гласува доверие/недоверие на управляващите, те ще трябва да реагират мигновено, да се обясняват, да оттеглят решения. Това ми се вижда по-скоро хубаво, макар че много от сънародниците ни, които очакват "ристарт на системата", нов морал, ревизия на прехода и пр. ще бъдат разочаровани. В политиката големите скокове обикновено са катастрофи - хубавите неща стават на малки стъпки.