Галерия

2

1

На факта, че лидерите на партиите са изключително немислещи. Господата Самарас и Венизелос се състезават за това кой е по-глупав. Не разбират, че в деня след изборите те и техните партии може да нямат никакво присъствие в политическия живот на Гърция. И вместо да се опитат да спасят партиите си и най-вече страната, като създадат един алианс, пък било то и след изборите на 6-ти май и да приобщят Стефанос Манос или който и да е друг разумно мислещ човек, те не го правят. А „читавите” хора в Нова демокрация са много малко: Кириакос Мицотакис, Костис Хадзидакис, Мариета Янаку, Николаос Дендиас и Спирос Талиадурос. От там нататък започва надолнището. Признавам, че не познавам младите кандидати. Може на изборите да са се появили някои способни сред тях. Хората, които ви изброих произхождат от старата генерация на традиционните буржоазни семейства. Някога те бяха мнозинството в Нова демокрация. Сега партията е изпаднала, заради опита й да последва примера на Андреас Папандреу в популизма. Затова и от там изскочиха „звезди” като Панос Каменос, който е несъществуващ като политическа фигура. Той трябваше да се намира в някой магазин или банка, където да работи, като всеки добър християнин. Защо му е политиката на този човек, който няма нищо в главата си?

Неговите, както и гласовете на Златна зора са загубени от Нова демокрация вотове, заради появилите се в нея популисти. Този процес започна още по времето на Костас Караманлис, но достигна своя апогей при Андонис Самарас и неговите миналогодишни изпълнения против меморандума. Обяви се срещу него и докато хората разберат накъде бие, изведнъж се обяви за него. Докато се усетят хората, вкара в бюлетините Георгиос Симбилидис (който бе причината за падането на правителството на Нова демокрация през 1993), за да напомня на привържениците на партията кой ги беше заплюл в лицето. След това също толкова бързо изтри името му от тях. Е, сега разбирате ли как се чувства среднстатистическият привърженик на Нова демокрация? Той буквално е разбит от тактиките на  Самарас. Но за съжаление трябва да го подкрепят. Защото другият избор е да напуснем еврозоната и Европейския съюз напълно.

В интервю за GRReporter веднага след парламентарните избори през 2009 бяхте заявил, че Костас Караманлис няма политическо бъдеще. Продължавате ли да подкрепяте това свое мнение?

Абсолютно. Как е възможно да има бъдеще Костас Караманлис? Той остави след себе си хаос и напусна партията „тичайки”, без да направи никаква равносметка за допуснати грешки. Нищо такова не се случи и чувството, което остави беше като да не е съществувал никога.

Питам, понеже някои казват, че само той е в състояние да обедини дясноцентристките сили.

Сега шегуваме ли се? Това е като да казваме, че пълният виновник за трагичното състояние на Нова демокрация през последните години ще поправи лошите неща. Само едно ново ръководство, което ще изхвърли половината от тези, които се намират там може да промени Нова демокрация. Вече ви казах имената на някои от тях. Евентуално между тях може да е и по-десният Макис Воридис, който да „репатрира” вотовете на онези, които последваха Панос Каменос и Златна зора.

Какво е вашето мнение за завръщането на Дора Бакояни в Нова демокрация?

Не знам при какви условия е станало това, но хората, които се връщат заедно с нея нямат никаква стойност. Те са обикновени политиканти, както всички останали. Дора Бакояни е толкова потънала в стария начин на действие на партиите и въпреки че е умен човек, не мисля, че е в състояние да преоткрие себе си. Просто не може. Тя вижда хората като вотове, а не тяхната стойност и възможности. Ако гледаше така на нещата, щеше да се обедини със Стефанос Манос. А, ако Самарас можеше да си даде сметка до какво трагично състояние е довел Нова демокрация, щеше поне да извика обратно Стефанос Манос.

Вие сте историк и е интересно да кажете дали Гърция някога се е озовавала и друг път в толкова трудна политическа ситуация като днешната.

Да, след изборите през март 1950. Тогава народът отново е наказал двете големи партии – Народната партия и Либералната партия с много ниски и подобни на днешните изборни резултати. През 1946 Народната партия е спечелила 55,5 на сто от гласовете, а четири години по-късно, след Гражданската война е стигнала до 19 на сто, колкото спечели сега Нова демокрация. Либералната партия пък, която прилича на ПАСОК, и с лидер един друг, но истински Венизелос - Софоклис Венизелос, който обаче не е бил много по-добър от днешния Евангелос Венизелос също е получила процент, подобен на този на ПАСОК. Третата партия, която е постигнала значимо политическо присъствие на изборите през 1950 е ЕПЕК. Тя прилича на СИРИЗА без Алексис Ципрас. Казвам това, защото нейният лидер Николаос Пластирас е бил един честен човек и патриот, не особено лесен за диалог, поради факта, че е бил офицер, но със сигурност смел и добронамерен. Т.е. пълна противоположност на Алексис Ципрас, който е умен и енергичен и Бог да ни е на помощ с него.

Значи, за да дойде новото трябва да минат доста години.