Галерия

1

Частната телевизия в Гърция съществува от 1989. От тогава до днес тя поема 55 – 60 на сто от разходите за реклама в медиите изобщо. До 2007 процентът на рекламите се покачваше всяка година, а през конкретната общите брутни доходи на частните телевизии от реклама възлизаха на 630 милиона евро.

През първите три месеца на 2008 избухналата световна икономическа криза все още не бе предизвикала последствия в Гърция. От септември същата година обаче започнаха да се проявяват първите признаци и рекламите по телевизията започнаха да бележат спад.

Четири години по-късно спадът достигна вече 60 на сто в сравнение с 2007, а прогнозите са, че в края на 2012 приходите от реклами ще намалеят с още 240 милиона евро и ще стигнат до нивото през 1998. Спадът бе постепенен, като между октомври 2008 – септември 2009 той достигна до 20 на сто, подобно на случващото се и в други европейски страни. Но след месец май 2010, когато Гърция подписа първия меморандум за икономическа помощ, БВП на страната намаля с почти 20 на сто и разходите за реклами го последваха.

През последните 25 години в Гърция бяха създадени голям брой медии, които се конкурираха помежду си динамично. В същото време в индустрията навлязоха бизнесмени, които нямаха връзка с печатните издания и медиите. Бизнесът на повечето то тях бе свързан със строежи на големи обекти, корабоплаване, енергетика и държавни проекти. В мнозинството от случаите собствениците на медиите се намираха в корупционни връзки с политическата система, в които едната страна подкрепяше другата с катастрофални за страната последствия.

Между 1989 и 1993 бяха създадени три частни телевизии с национален обхват: Мега, Ант1 и Стар. Малко по-късно се появиха телевизиите Алфа, Алтер и Скаи през 2006. Собствениците на всички бяха гърци и единствената телевизия, която за известен период премина в ръцете на чуждестранни интереси бе Алфа, чийто основен пакет акции бе закупен от медийната група RTL през 2008. В началото на 2012 обаче германските инвеститори се оттеглиха. През ноември 2011 телевизия Алтер прекъсва предаванията си. Днес нейните собственици се опитват да прокарат фалита чрез закон, който ще ги лиши от задължението да изплатят дължимото на служители и кредитори.

От началото на кризата досега разходите за реклами непрекъснато намаляват. Това доведе до закриването на десетки вестници и списания. Сред тях и лайфстайл издания, които в годините на многото реклами стигнаха огромни тиражи. Закриването на издателските къщи ИМАКО и Лимберис е много показателне за състоянието на индустрията. Според експерти задълбочаването на кризата ще ореже още повече бюджета на рекламодателите и това се очаква да доведе до нови спирания на медии. И това въпреки че напоследък се появиха няколко нови печатни издания: „Вестникът на редакторите”, „6 дни”, „Параполитика”, „Димократия” и други. Прогнозите са, че те вероятно няма да успеят да оцелеят, въпреки че са базирани на нови начини на финансиране и напълно независими от банкови кредити.

Но колкото кризата се задълбочава толкова расте гледаемостта. Според изследвания, проведени в периода 2009 – 2010 гледането на телевизия се е увеличило с 8 на сто и това се дължи предимно на увеличението на зрителите от възрастовата група над 45 години. Повишението при младежите е минимално. От момента, в който картината започна да се предава чрез интернет на таблети и смартфони младежите, които са изцяло привикнали към новите технологии изоставиха телевизията и се обърнаха към тях.

Телевизиите се озоваха пред сериозни финансови проблеми, които бяха породени от намалелите реклами, високата стойност на тяхното функциониране и високите задъления по погасяването на банкови заеми. Така първото им действие бе да намалят разходите за заплати средно с около 10 – 15 на сто.

За служителите, които получаваха под 1 400 евро намаленията бяха по-малко, но високите заплати бяха орязани с 40 – 50 на сто. Според някои изчисления преди кризата в петте големи частни телевизии са работили около 3 000 души. След началото на кризата са били уволнени около 400, които заедно с 650-те от телевизия Алтер са общо над 1 000 души. Това означава, че от 2008 до днес служителите са намалели с една трета.

До момента обаче няма случай на сливане между телевизии. Единственото изключение бе сътрудничеството им в създаването на компания Digea, която осъществи преминаването от аналогичната към цифровата телевизия. Но и то бе само на техническо равнище.

Противно на очакванията на много от тях, останалите телевизии не спечелиха повече реклами след закриването на телевизия Алтер. По всичко личи, че колкото намалява броят на телевизиите, толкова спадат и разходите за реклами. По отношение на цените на рекламите експерти смятат, че ако рекламите продължат да намаляват телевизиите ще намалят още повече своите цени.

Основният извод е, че ходът на телевизионния пазар ще последва хода на гръцката икономика. Ако тя се стабилизира телевизиите отново ще могат да балансират. Разбира се в по-малки и по-реалистични мащаби. В противен случай ситуацията за телевизиите ще се влоши и те ще бъдат изправени пред два избора: или да се слеят, или да бъдат закрити.

За да избегнат втората вероятност гръцките частни телевизии вече се готвят за първата, като големият залог в това начинание са условията на сливанията. Във всички случаи обаче, дори и те да не са най-благоприятните за дадена медия на практика няма да съществува луксът да бъдат проведени преговори. Така сливанията ще бъдат неизбежни, освен ако ситуацията се влоши толкова много, че ще бъде необходим план Б.