Галерия

1

За Йога са изписани планини от книги. Сърцевината на учението е, че то не е философия, а изживяване. Всяко практическо учение се опитва да отговори на най-важните въпроси, които всеки човек си задава. Като практическа система йога дава своите отговори под формата опитности и изживявания, които изучаващите получават от нейните практики. В настоящата статия искам да ви представя накратко йога. Историята на всяко учение е като историята на всеки човек – показва как и защото то е такова, каквото е в момента и как е стигнало до там, където се намира в наши дни. Важно е да се разбере, че йога не е религия в класическия смисъл, който влагаме в понятието на Запад, затова използвам думи като „учение” и „система”, когато я описвам.

Понеже йога е практическа система, държа да отбележа, че моят опит е твърде скромен и това трябва да се има предвид. Пиша тази статия с чувство на благодарност и уважение към всички, които споделиха своя йогийски опит с мен и ми позволиха да разширя поне малко моя мироглед и да видя „моята планина”, даоските практики,  от „планината” на йога. Благодарности и на тези, които с много отдаденост популяризират това прекрасно учение по света и в България. Йога, като всяко хубаво нещо, може да носи много радост, мъдрост и здраве на своите последователи.

Понятие за Йога.

Йога е една от шестте ведически школи, която приема медитацията за основно средство за постигане на освобождението. Йогин е името на онзи, който практикува физическа, умствена и духовна дисциплина йога. Произходът на думата „йога”  е от древния език санскрит и може да се преведе като  свързвам, обвързвам, съединявам, сливам, обединявам, впрягам, управлявам, контролирам и със значението на концентрация.

Трябва да се отбележи, че с времето думата йога придобива допълнителни значения, често свързани с конкретната практика. Известни са поне 40 значения, в които думата „йога” се употребява.

Йога е без съмнение най-популярното източно учение и има най-много практикуващи по цял свят. Това е така, защото йога се е отворила за света най-рано, в сравнение с други езотерични учения, преподавани само от учител на ученик. Тя става достъпна за очите на масовата публика още през 19-ти век и открито се преподава на всеки, който иска да я практикува. Когато преди години реших да опитам какво представлява и започнах да се занимавам с йога, наивно смятах, че има само една система. Уви, много съм грешал. Под думата „йога” съществуват много различни направления и школи, като със всяко ново поколение се появяват нови, които носят името на учителя, от който произхождат или име, под което той е избрал да споделя своя опит .

            Това е може би объркващо за западния практикуващ, тъй като ние сме повлияни от християнския догматизъм, при който нещата са строго установени и много рядко подлежат на промяна. Постоянната промяна в йогийските учения откъм форма и име не означава цялостна промяна в мирогледа и основните принципи, върху които почиват. Точно обратното - от това, което съм видял те запазват сърцевината от принципи, като не спират да се развиват и да търсят най-подходяща форма, която да отговаря на съвременния начин на живот. Многообразието гарантира жизненост и постоянно развитие и донякъде отразява типовете хора, за които даден път е подходящ: за по-емоционални, за по-рационални, за по-действени.

Бхакти йога е пътят на предаността. Той е предназначен за емоционално настроените. При него преданото служене и любовта са решаващи за постигането на освобождение.

Карма йога е пътят на действието, извършвано без привързаност към плодовете му. Този път е за тези, които предпочитат действието

Джнана йога е пътят на мъдростта. Този подход е подходящ за по-рационално насочените хора.

Раджа йога или „царският път” е класическата йога формулиран от мъдрецът Патанджали. При него медитацията играе основна роля.

Хатха йога е този раздел от йога, който на Запад най-често свързваме с представата ни за йога. В него са включени физическите пози, наречени асани.

Не можем да говорим за йога, без да споменем за осемте степени на йога:

• Яма – морални принципи.
• Нияма – дисциплина.
• Асана – стабилна и удобна поза.
• Пранаяма – контрол върху жизнения дъх, дихателните практики.
• Пратияхара – обръщане на сетивата навътре в нас.
• Дхарана – способност за концентрация на вниманието.
• Дхяна – медитация.
• Самадхи – свръхсъзнателно състояние, просветление.

Чакрите са един от най-популярните йога термини. Те представляват енергийните центрове в нашето тяло. На физическо ниво са свързани с различни жлези и важни нервни центрове. Основните чакри са 7 на брой и са по протежение на гръбначния стълб. В превод чакра означава колело. Наречени са така, защото в тях енергията на съответната чакра се върти подобно на колело. Всяка от чакрите отговаря за различни емоционални състояния, свързани са с различни цветове, качества и други. Когато чакрите са изпълнени с енергия, те се въртят хармонично, тялото ни е здраво, а емоциите балансирани. Пречистването и засилването на енергията в чакрите е свързано с кундалини – енергията, която „спи” в латентно състояние в основата на гръбначния стълб. Събуждането на кундалини води до реализиране на пълния потенциал, с който всеки от нас се ражда. Любопитно е да се знае, че има хора, които се раждат с пробудена кундалини енергия. Това са истинските водачи и учители на човечеството.

История на йога.

Един от най-древните археологически артефакти, на който е изобразен мъж, заел йогийска поза

Археологическите проучвания отместват все по-назад във времето отправната точка на  индийската култура. Най-древната цивилизация населявала огромния субконтинент е Харапската цивилизация. По всяка вероятност тя възниква в долината на Инд към средата на третото хилядолетие пр. Хр. и изчезва по неизяснени все още причини няколко века след 2000. Нейната градска култура с основни представители Харапа и Мохенджо Даро е забележителна. Особено характерни са улиците, пресичащи се под прав ъгъл, както и напредналата технология на системите за водоснабдяване и канализация (много преди Римската държава). Любопитен факт е отсъствието на сгради, които биха могли да бъдат оприличени на дворци или храмове. Няма намерени следи от централизирано управление или господство на класа от жреци.

Важна черта на Харапската цивилизация е грамотността. Открити са хиляди печати от стеатит, украсени с фигурки на животни, митологични мотиви и надписи на пиктографска писменост, за съжаление неразчетена до днес. Един от тези печати е особено важен за историята на йога. На него е изобразено рогато божество, седнало в медитативна поза, обкръжено от животни. Смята се, че това е прототип на Шива в ролята му на Пашупати или господаря на животните. Други данни показват наличието на култ към Богинята и плодородието. Твърде много находки демонстрират една удивителна приемственост между Харапската цивилизация и по-късното индийско общество и култура.

Във вековете след 2000 г. пр. Хр. на полуострова започват поетапно да нахлуват номадски индоевропейски племена, известни като арийци. Продължителният им контакт със завареното население бележи формирането на една нова индийска култура. Четирите социални съсловия или варни (касти) се формират именно в този период. Това са брамините (жреци), кшатриите (войни), вайшите (търговци) и шудрите (хора на физическия труд).

Езикът на арийците е санскрит. На него са записани четирите сборника с химни, образуващи свещения канон на индуизма – Ведите. Най-древна от тях е Ригведа. Нейните 1028 химни са групирани в 10 глави и съставляват първоизточника на индуистката религия.Самаведа съдържа химни, предназначени за напяване по време на жертвоприношения. Огромната част от тях са взаимствани от Ригведа. Особено място заема Атхарваведа. Този сборник получава името си от провидеца (риши) Атхарван – "вещ в ритуала на огъня". Съдържа около 6000 магически формули, между които и такива с медицинско предназначение.

Става ясно, че ведическата култура е тясно свързана с ритуалите на древните индийци и по специално жертвоприношението като единение на материалния свят с невидимия свят на духа. Споменатите във ведите практики имат предимно екстатичен и аскетичен характер.

Упанишадите и Бхагавад Гита

Кришна и неговия ученик Арджуна

От началото на първото хилядолетие пр. Хр. насетне започват да се появяват  Упанишадите – философски трактати, съдържащи тайните учения на веданта (букв. край на ведите). Съществуват около 200 такива съчинения, от които 108 традиционно се смятат за класически, а 10 – за съдържащи основните принципи на ведическото учение. В упанишадите се утвърждава учението за индентичността на индивидуалното Аз (Атман) и върховния Абсолют (Брахман). Идеите за кармата и прераждането също бележат развитие, Освобождаването (мокша) от самсара (цикличността на съществуването) се превръща в основна цел на духовните търсения.

В Упанишадите мястото на ритуалите започва да се заема от познанието за истинската същност на нещата и медитативните практики, предназначени да отстранят пречките за неговото достигане. Така, йога продължава да се оформя като система, включваща в себе си определени психофизиологични техники. Майтрания упанишад например разглежда йога като шестчленен комплекс от пранаяма (управление на дишането), пратиахара (оттегляне на сетивата), дхияна (медитация), дхарана (концентрация), тарка (изучаване), и самадхи (отвъдсъзнателно състояние).

Значително влияние оказват възникналите през VI век пр. Хр. духовни учения извън ведическата традиция, а именно будизмът и джайнизмът, основани съответно от Сидхарта Гаутама и Вардхамана Махавира. Те решително се противопоставят на жертвоприношенията, отхвърлят значението на кастовата принадлежност и поставят в основата на своите учения принципа на ненасилието (ахимса). Всичко това довежда до своеобразна реформация на самия брахманизъм, особено що се отнася до етичните му аспекти. Идеите на будизма биват издигнати в ранг на държавна религия по времето на третия цар от династията на Маурите Ашока.

Не по-късно от IV в. пр. Хр. е завършен грандиозният индийски епос Махабхарата. Основната нишка в това огромно (18 тома) произведение е братоубийствената война между Пандавите и Кауравите. В тъканта на поемата са вплетени множество други истории и пасажи, касаещи различни аспекти от живота в древна Индия, поради което Махабхарата може да се разглежда като една своеобразна енциклопедия. В епоса намираме множество позовавания на йога и самкхя, но най-голямо значение за йога и индийската духовност има вмъкнатата около IV-III в. пр. Хр поема Бхагавад Гита. Тя ни представя учението на Кришна, разказано от самия него на принц Арджуна. В навечерието на битката, след като армиите  са вече построени, Арджуна е обзет от нерешителност и съмнения. Виждайки безсмислието на предстоящото кръвопролитие, той отказва да се сражава. В отговор бог Кришна му излага философията на различните видове йога. Така са обособени трите основни пътя (марги) – бхакти йога, карма йога и джнана йога.

Класическа йога

Патанджали

През вековете около началото на нашата ера се обособяват шестте основни школи (даршани) на индуистката философия – сред които е йога. Всяка школае бива систематизирана в кратки афоризми наречени сутри (букв. нишка).

Забележителната роля на мъдреца Патанджали (живял най-късно през II в.) се състои в това, че с написването на Йога Сутра, той поставя основите на класическата йога и нейните осем степени. Впоследствие се появяват и множество коментари на сутрите.

Изложената в сутрите и техните коментари система става известна като класическа йога или раджа йога (царска йога).  Принципите, които Патанджали извежда в сутрите, с основание се разглеждат като общия фундамент за всяка една йога практика или разновидност.

Следкласическа йога и тантра

Тантра е позната на запад като система от практики за правене на любов, но те съставляват само малка част от практиките.

През вековете след Патанджали се утвърждават голям брой разновидности на йога.

Изключително важно значение за индийската духовност като цяло има знаменитият веданта и йога учител Шанкара (788 - 822). Заедно с Нагарджуна (будистки мислител от II в.), той е един от най-големите умове в индийската и световна история. През своя кратък живот успява по забележителен начин да изложи философията на адвайта веданта и да вдъхне нов живот на ведическата мисъл. Шанкара оставя своите проникновени коментари върху всеки от трите основни стълба на веданта – упанишадите, Бхагавад Гита и Брахма Сутра. Основаният от него орден Свами и до днес заема значимо място в духовния живот със своите 12 подразделения.

Мощно влияние върху йога оказва набралата сила след VI в. културно-философска традиция на тантризма. Тя оставя своя отпечатък върху всички значими индийски религии, като нерядко създава твърде екзотични техни превъплъщения. Философията и практиката на тантризма са изложени в текстове, наречени тантри.

Тантризмът се основава на идеята за сливането на пасивния "мъжки" принцип на Шива с творящия "женски" аспект на абсолюта, почитан като Шакти. Именно преклонението пред женското начало е ключът към разбирането на тези учения. Твърди се, че пътят на тантра е особено подходящ за тъмната епоха на Кали Юга.

Тантристките практики носят в себе си идеята за надмогване на двойките противоположности, посредством тяхното сливане. Обикновено се използват сложни ритуални действия, натоварени с богат символизъм. Така например широко са застъпени мантрите и янтрите – формули, представляващи определени сили в природата на езика на звука, респективно на геометричните форми.

Янтра

В тантризма се открояват два основни пътя, известни като дакшина марга (път на дясната ръка) и вама марга (път на лявата ръка). Докато при първия от тях се набляга на насочените навътре практики и медитацията, то при вама марга основният ритуал панчамакара е свързан с извършването на пет действия, който традиционно не се препоръчват в други йога системи, а именно приемането на вино, месо, риба, препечено зърно и ритуален секс. С това се цели натрупаната енергия да предизвика събуждане на спящата змиевидна сила кундалини, пребиваваща в латентно състояние в Муладхара чакра (енергиен център в долната част на гръбнака). Физиологията на чакрите, надите и кундалини е много характерна за повлияните от тантризма йога системи, появили се през средновековието. Сред тях са кундалини йога, лая йога, мантра йога и популярната днес хатха йога. Трябва да се отбележи обаче, че както панчамакара, така и системата на чакрите имат своите небуквални тълкувания и приложения.

Поза от хатха йога

По време на мюсюлманското господство в Индия стават популярни и бхакти движенията. През XVI в. Чайтаня възкресява култа към Кришна в Източна Индия. Друг известен индуистки светец от това време, свързан с бхакти йога е Кабир, почитан и от мюсюлманите. Подобна насоченост има и учението на Гуру Нанак, станало основа за своеобразния синтез на индуизма и исляма - сикхската религия

Йога в съвременния свят

Свами Вивекананда

Историята на съвременната йога започва със Свами Вивекананда и неговото участие на Световния парламент на религиите през 1893 г. в Чикаго. На този форум Вивекананда прави огромно впечатление на американската аудитория и провокира силно нарастване на интереса към индийската духовност от страна на Запада. Успехът на Свами Вивекананда утъпква пътя за други пропагандатори на древното учение, като техният поток не секва и в наши дни.

Парамахамса Йогананда

Популярен учител в ранните години на западното запознаване с йога става Парамахамса Йогананда. Той пристига в Бостън през 1920 г. и пет години по-късно основава Общество за себеосъзнаване в Лос Анжелис. Неговата "Автобиография на един йогин" вдъхновява за йога хиляди последователи по цял свят, но също така спомага за разпространението на някои недотам коректни представи за учението, свързани с упражняването на свръхестествени способности и чудотворство – явления, нямащи пряко отношение към предмета и целите на йога.

Шри Ауробиндо Гхош

През първата половина на века твори един от най-големите философи на йога – Шри Ауробиндо Гхош. Израстнал в англофилско семейство и получил образованието си в Англия, той създава оригинална философия, наречена пурна йога (интегрална йога). Тя разглежда йога и веданта през призмата на един своеобразен еволюционен подход.

Свами Шивананда

Може би най-ярката фигура сред индийските учители по йога е Свами Шивананда. Той поема по духовния път след години на успешна медицинска практика и след дълги странствания открива свой ашрам в Ришикеш, Хималаите. По-късно създава организациите Общество за божествен живот и Йога веданта горска академия. Написва над 200 книги в които излага философията и практиката на йога в неповторим стил на разбираем език. Много от неговите ученици стават популярни на запад.

Шри Тирумулар Кришнамачария

Значим представител на Хата Йога в съвременния свят е Шри Тирумулар Кришнамачария, починал през 1989 г. на преклонната възраст от 101 г. Неговият син Десикачар продължава делото на баща си, а сред други известни ученици на Кришнамачария (и същевременно големи учители) са Б.К.С. Айенгар, написал най-подробното практическо ръководство, Патабхи Джойс и Индра Деви. Айенгар преподава йога на известния цигулар и диригент Йехуди Менухин, който през 1954 г. го поканва в Европа и по този начин открива пътя му на запад. Сред неговите ученици са Олдъс Хъксли и кралицата-майка на Белгия.

През XX в. са открити голям брой центрове за изучаване и изследване на йога. Още през 1918 г. Шри Йогендра започва медицински изследвания върху йога в ръководения от него Научноизследователски институт в Бомбай. На стотина километра от него, в малкото курортно градче Лонавла се намира основаният от Свами Кувалаянанда Кайвалядхама йога ашрам. Тази организация допринася значително за научното изучаване на йога. Йога университет в щата Бихар открива и Свами Сатянанда.

Други известни имена са големият учител по адвайта веданта Рамана Махариши, бившият учител по математика Свами Рама Тиртха, хатха йога майсторът Дхирендра Брахмачари, близкият до някои форми на дзен Джиду Кришнамурти, авторът на хиляди беседи и медитативни техники Ошо и други.

Дейността на много от подвизаващите се на запад гурута е противоречива. Единствено познавайки принципите и практиките на класическата йога, човек би могъл да се ориентира и прецени ценността на множеството разпространявани учения, представяни като автентична йога.