Галерия

1

За Йога са изписани планини от книги. Сърцевината на учението е, че то не е философия, а изживяване. Всяко практическо учение се опитва да отговори на най-важните въпроси, които всеки човек си задава. Като практическа система йога дава своите отговори под формата опитности и изживявания, които изучаващите получават от нейните практики. В настоящата статия искам да ви представя накратко йога. Историята на всяко учение е като историята на всеки човек – показва как и защото то е такова, каквото е в момента и как е стигнало до там, където се намира в наши дни. Важно е да се разбере, че йога не е религия в класическия смисъл, който влагаме в понятието на Запад, затова използвам думи като „учение” и „система”, когато я описвам.

Понеже йога е практическа система, държа да отбележа, че моят опит е твърде скромен и това трябва да се има предвид. Пиша тази статия с чувство на благодарност и уважение към всички, които споделиха своя йогийски опит с мен и ми позволиха да разширя поне малко моя мироглед и да видя „моята планина”, даоските практики,  от „планината” на йога. Благодарности и на тези, които с много отдаденост популяризират това прекрасно учение по света и в България. Йога, като всяко хубаво нещо, може да носи много радост, мъдрост и здраве на своите последователи.

Понятие за Йога.

Йога е една от шестте ведически школи, която приема медитацията за основно средство за постигане на освобождението. Йогин е името на онзи, който практикува физическа, умствена и духовна дисциплина йога. Произходът на думата „йога”  е от древния език санскрит и може да се преведе като  свързвам, обвързвам, съединявам, сливам, обединявам, впрягам, управлявам, контролирам и със значението на концентрация.

Трябва да се отбележи, че с времето думата йога придобива допълнителни значения, често свързани с конкретната практика. Известни са поне 40 значения, в които думата „йога” се употребява.

Йога е без съмнение най-популярното източно учение и има най-много практикуващи по цял свят. Това е така, защото йога се е отворила за света най-рано, в сравнение с други езотерични учения, преподавани само от учител на ученик. Тя става достъпна за очите на масовата публика още през 19-ти век и открито се преподава на всеки, който иска да я практикува. Когато преди години реших да опитам какво представлява и започнах да се занимавам с йога, наивно смятах, че има само една система. Уви, много съм грешал. Под думата „йога” съществуват много различни направления и школи, като със всяко ново поколение се появяват нови, които носят името на учителя, от който произхождат или име, под което той е избрал да споделя своя опит .

            Това е може би объркващо за западния практикуващ, тъй като ние сме повлияни от християнския догматизъм, при който нещата са строго установени и много рядко подлежат на промяна. Постоянната промяна в йогийските учения откъм форма и име не означава цялостна промяна в мирогледа и основните принципи, върху които почиват. Точно обратното - от това, което съм видял те запазват сърцевината от принципи, като не спират да се развиват и да търсят най-подходяща форма, която да отговаря на съвременния начин на живот. Многообразието гарантира жизненост и постоянно развитие и донякъде отразява типовете хора, за които даден път е подходящ: за по-емоционални, за по-рационални, за по-действени.

Бхакти йога е пътят на предаността. Той е предназначен за емоционално настроените. При него преданото служене и любовта са решаващи за постигането на освобождение.

Карма йога е пътят на действието, извършвано без привързаност към плодовете му. Този път е за тези, които предпочитат действието

Джнана йога е пътят на мъдростта. Този подход е подходящ за по-рационално насочените хора.

Раджа йога или „царският път” е класическата йога формулиран от мъдрецът Патанджали. При него медитацията играе основна роля.

Хатха йога е този раздел от йога, който на Запад най-често свързваме с представата ни за йога. В него са включени физическите пози, наречени асани.

Не можем да говорим за йога, без да споменем за осемте степени на йога:

• Яма – морални принципи.
• Нияма – дисциплина.
• Асана – стабилна и удобна поза.
• Пранаяма – контрол върху жизнения дъх, дихателните практики.
• Пратияхара – обръщане на сетивата навътре в нас.
• Дхарана – способност за концентрация на вниманието.
• Дхяна – медитация.
• Самадхи – свръхсъзнателно състояние, просветление.